Стоманена целувка [bg]

Слабият латиноамериканец беше с тениска без ръкави, оголил рамене, които явно не виждаха много лицеви опори. Уличните камери за наблюдение го бяха заснели ясно и затова Пуласки го позна веднага. Алфо беше задържан, разпитван и освобождаван няколко пъти, но не беше арестуван и все още беше в бизнеса според отдел „Наркотици“. Сигурно беше така. Личеше. От позата и бдителността дори докато се беше съсредоточил в телефонния разговор.

Рон се огледа наоколо. Нямаше очевидни заплахи.

Хайде. Пуласки тръгна към Алфо, погледна го и забави крачка.

Хлапакът със сивкав оттенък на тъмната си кожа вдигна глава. Каза „Дочуване“ и пъхна в джоба си евтиния телефон.

Рон се приближи до него.

— Хей.

— Йо.

Очите на Алфо претърсиха улицата като плашливо животно. Не забелязаха нищо тревожно и отново се насочиха към Пуласки.

— Хубав ден, а?

— Ами да, предполагам. Познавам ли те?

— Ти си Алфонс, нали?

Младежът се втренчи в него.

— Аз съм Рои.

— Кой те изпраща?

— Кет от „Ричи“ в Бедфорд-Стайвесънт.

— Той е готин. Откъде го познаваш?

— Познавам го. Мотали сме се заедно. Той ще гарантира за мен.

Еди Кет щеше да потвърди, че познава Пуласки, но не защото бяха приятели, а защото преди няколко дни, докато разтърваваше участници в улично сбиване, Рон беше открил, че Еди носи пистолет, без да има разрешително. Освен това имаше хапчета. Таблетките заинтересуваха Рон, който предложи да забрави за оръжието и обвиненията за притежание на оксиконтин срещу услуга, ако Кет си държи устата затворена. Кет мъдро избра това решение, насочи го към Алфонс и с удоволствие се съгласи да гарантира за Пуласки.

Сега и двамата огледаха улицата.

— Кет е готин — повтори хлапакът. Протакаше. Името му беше Алфонс, но на улицата му викаха предимно Алфо или за ченгетата и гангстерите — Алпо, на името на кучешката храна.

— Да, свестен е.

— Ще му се обадя.

— Защо го споменах? Защо дойдох при теб? Той каза, че ти можеш да ми дадеш нещо.

— А той защо не ти помогна?

Пуласки забеляза, че Алфо не се обажда на Еди Кет. Вероятно ми вярва. Трябва да си идиот, за да отидеш в Район 33, без някой да гарантира за теб.

— Еди няма каквото ми трябва.

— Не приличаш на наркоман, брато. К’во искаш?

— Не хашиш. Не кокаин. Нищо такова. — Рон поклати глава и също се огледа. Търсеше заплахи от всеки. Мъж или жена. И момичетата бяха опасни.

Пуласки гледаше за униформи, детективи с цивилни дрехи и необозначени автомобили „Додж“. Не искаше да попадне на някой колега.