![Стоманена целувка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/6/stomanena-celuvka-bg-download.jpg)
Стоманена целувка [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-396-6
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стоманена целувка [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се радвам да играя ролята на ваш болногледач, ако искате, докато сте тук — каза Том.
— Ще го направите ли? — попита тя.
— С удоволствие — потвърди той.
Джулиет се обърна към Райм.
— Какво да направя?
— Проучѝ злополуките с ескалатори, особено с този модел. Виж дали са се случвали подобни произшествия. Уитмор каза, че това може да се приеме в съда и да ни бъде от полза. И намерѝ наръчниците за под дръжка. Един предприемач ни даде под наем част от ескалатора, но още не са изпратили документацията. Искам да знам всичко за механизма.
— Да проверим дали фирмата или градската управа поръчва инспекции на подобни модели.
— Да, добре. — Линкълн не се беше сетил за това.
— Има ли компютър, който мога да използвам?
Райм посочи работен плот наблизо. Знаеше, че Арчър може да използва дясната си ръка върху тъчпада, но не и да пише на клавиатурата.
— Том, ще сложиш ли слушалки и микрофон на Джулиет? За компютър три.
— Разбира се. Ей сега.
Самоувереността ѝ изведнъж се изпари и за пръв път, откакто Райм я познаваше, Арчър, изглежда, се почувства неловко, вероятно защото трябваше да разчита на помощта на друг освен тази на брат си. Тя гледаше компютъра, сякаш беше бездомно куче, което не размахва опашка. Спорът с Райм за започването на стажа ѝ беше нещо друго. Те бяха равни. Сега обаче се налагаше да разчита на физически здрав човек.
— Благодаря. Много съжалявам.
— Това е най-малкото от моите изпитания и мъки. — Том ѝ сложи слушалките и тъчпад за дясната ѝ ръка и после включи компютъра. — Може да разпечатате онова, което намерите, но не го правим често. За всички е по-лесно да използваме мониторите.
Райм използваше специална рамка за прелистване на страници, но предимно за книги, списания или документи, които пристигаха на хартиен носител.
— Това са едни от най-големите екрани, които съм виждала. — Арчър възвърна донякъде доброто си настроение. Тя измърмори нещо в микрофона и Линкълн видя, че екранът се промени, когато се включи търсачката. — Ще се залавям за работа. Първо ще намеря всичко, което мога, за самия ескалатор.
— Искаш ли модела и серийния номер? — извика Мел Купър.
— Моделът е „МСЕ-77“ — разсеяно каза Арчър, гледайки екрана. — Знам и серийния номер. Запомних ги от информационната табелка на производителя, когато влязох.
Тя бавно започна да диктува дългия номер в микрофона. Компютърът послушно отговори с тих, мелодичен глас.
11.
Мел Купър продължаваше да снима с цифровия фотоапарат и да оглежда механизма на ескалатора.
— Как са го вкарали тук? — провикна се той. — Това нещо е огромно.
— Махнаха покрива, изрязаха дупки в пода и го спуснаха с хеликоптер. Или бяха ангели и супергерои. Не си спомням.
— Говоря сериозно, Линкълн.
— Въпросът ти не е свързан с работата ни, следователно е неуместен. Какво виждаш?
— Дай ми минута.
Райм въздъхна.
Бързина. Трябваше да действат бързо. Да помогнат на Санди Фромър, разбира се, но също така, както Арчър мислеше и Уитмор бе потвърдил, и да постигнат споразумение, преди да се появят фалшиви ищци, които се надяват да спечелят някой долар. „Другите пътници на ескалатора, които са скочили — беше обяснил адвокатът. — Нараняванията им са незначителни или несъществуващи, но това не означава, че няма да заведат искове. Ще има и такива, които ще претендират за емоционален стрес само защото са видели ужасяващия нещастен случай и животът им ще се промени завинаги. Те никога повече няма да се качат на ескалатор… Ще имат кошмари. Смущения в храненето. Загуба на доходи заради взимане на свободни дни. Да, така е. Това са глупости, но има такива случаи. Такъв е светът на закона за моралните щети и телесните повреди.“
— Градската управа е спряла от движение всички модели „МСЕ-77“ за инспекция — извика Арчър от компютърната станция, на която работеше. — Чета от „Таймс“. В Ню Йорк са монтирани петдесет и шест. Няма други съобщения за неизправности.
Интересно. Райм се запита дали инспекцията ще открие нещо от полза за техния случай и колко бързо ще излезе заключението ѝ.
Купър най-после отиде при Линкълн и извади картата от паметта на фотоапарата „Сони“. Пъхна я в процепа на компютъра и отвори снимките на монитора с висока разделителна способност. Екранът беше достатъчно голям и побра десетки изображения.
Райм се премести по-близо.
— Това са частите, които имат връзка с произшествието. — Мел Купър пристъпи към екрана и посочи. — Панелът, който се е отворил. Той служи и като неподвижно стъпало най-горе, и като капак за достъп за под дръжка и ремонт. Закачен е от далечната страна, встрани от подвижните стъпала на ескалатора. Предполагам, че тежи двайсетина килограма.