Стоманена целувка [bg]

— Възможно е. Можете ли да го опишете, лицето му?

— Не съм му обръщала внимание. Продълговато лице, бледо, сякаш не излиза много. Мисля, че няма брада или мустаци.

— Имате ли представа откъде идва и накъде отива?

Шарлот се помъчи, но нищо не ѝ дойде наум.

— Съжалявам. — Тя едва не се сви от страх, че не може да отговори на въпроса.

— Има ли кола?

Отново поражение.

— Ами не знам… Почакайте. Не, вероятно няма. Не отива на паркинга, когато си тръгва. Заобикаля го.

— Тогава сте го наблюдавали.

— Той привлича погледа. Не че е изрод, но е адски кльощав. Яде толкова много, а е мършав. Не е честно. Всички ние трябва да внимаваме с яденето, нали?

Сакс се усмихна.

— Всеки път ли се отправя натам, когато си тръгва?

— Да, сигурна съм.

— Носи ли нещо?

— Два пъти носеше найлонов плик. Веднъж го сложи на тезгяха. Беше тежък и нещо изтрака. Метално.

— Какъв цвят беше пликът?

— Бял.

— Имате ли представа какво имаше вътре?

— Не. Съжалявам. Наистина искам да помогна.

— Справяте се отлично. Дрехите му?

Шарлот поклати глава.

— Не съм го виждала с друго освен със сакото и бейзболната шапка.

— Имате ли охранителна видеокамера? — обърна се Амелия към управителя Родригес, макар че се досещаше какъв ще е отговорът.

— Лентата се превърта и презаписва всеки ден.

Да, точно както предполагаше. Върху кадрите със заподозрения вече беше записано друго.

Тя отново се обърна към Шарлот:

— Много ми помогнахте. — Отправи следващия си въпрос към двамата. — Искам да кажете на всички, които работят тук, че търсим този човек Ако дойде пак, обадете се на 911 и кажете, че той е заподозрян в убийство.

— Убийство — промълви Шарлот. Изглеждаше ужасена и същевременно заинтригувана.

— Точно така. Аз съм детектив номер 5885, Сакс. — Тя даде визитната си картичка на управителя и на Шарлот. Младата жена я погледна така, сякаш малкото картонче беше огромен бакшиш. Тя носеше венчална халка и Амелия предположи, че вече предвкусва разговора на масата за вечеря. Сакс погледна първо единия и после другия. — Но не се обаждайте на мен, а на 911 и споменете името ми. Патрулната кола ще дойде по-бързо от мен. Дръжте се така, сякаш не се случва нищо. Обслужете го както обикновено и когато седне, ни се обадете. Ясно ли е? Не правете нищо повече. Мога ли да разчитам на вас?

— О, разбира се, детектив — отвърна Шарлот като редник, който потвърждава заповед на генерал.

— Ще се погрижа всички да научат — добави Родригес.

— В района има други ресторанти „Уайт Касъл“. Той може би ходи и там. Бихте ли казали същото и на техните управители?

— Добре.

Сакс надзърна през чистото стъкло и огледа широката улица с магазини, ресторанти и жилищни сгради от двете страни. Всеки от магазините можеше да продава неща, които тракат, и да ги слага в бели найлонови пликове за клиенти, които да ги занесат вкъщи… или на място за убийство.