Стоманена целувка [bg]

Тия пък кои са, по дяволите?

— Мисля, че е най-добре…

— А това е копие на онзи ескалатор — продължи Джулиет. — Не сте могли да вземете истинския, нали? Не се дава на адвокати по граждански дела, а?

— Иззет е — каза Купър и си навлече гневен поглед от Райм.

— Извинете ме още веднъж, но…

— Кое е толкова неотложно? — прекъсна го Джулиет. — Други ищци се борят за парче от баницата?

Райм не каза нищо. Само я гледаше как приближи количката си до скелето. Огледа я по-внимателно. Беше облечена доста стилно. Дълга гористозелена леко разкроена пола, колосана бяла блуза с къси ръкави. Черно сако. Красива златна гривна с рунически символи на лявата китка, която беше пристегната с ремък неподвижно за облегалката за ръце на количката. Джулиет управляваше количката с тъчпад, използвайки дясната си ръка. Днес кестенявата ѝ коса беше прибрана на кок. Арчър очевидно вече беше започнала да научава, че когато крайниците ти не работят, правиш всичко възможно да сведеш до минимум гъделичкането и сърбежа по главата и потта. Райм използваше много по-големи количества препарат против комари — органичен, по настояване на Том — отколкото преди нещастния случай.

— Джул — обади се пак Ранди. — Господин Райм е зает. Не прекалявай с гостоприемството му.

Вече го направи, помисли си Линкълн, но усмивката му изразяваше съжаление.

— Извинете ме. Наистина ще бъде най-добре за всички. Ще се видим другата или по-другата седмица.

Джулиет го гледаше, без да мигне. Той нея също.

— Не мислиш ли, че още един човек може да е полезен? — попита тя. — Вярно, аз съм нова в криминалистиката, но правя епидемиологични изследвания от години. Пък и без реални доказателства едва ли ще се изисква анализ на отпечатъци и на градиент на плътност. Само ще разсъждавате по въпросите на техническата неизправност. Непрекъснато го правим при установяването на източника на инфекцията…

— Джул — прекъсна я Ранди, изчервявайки се. — Говорихме за това.

Вероятно има предвид предишен разговор и шеги за недъга ѝ, помисли си Линкълн. Самият той обичаше да предизвиква онези, които се отнасят снизходително с него, свръхчувствителните и политически коректните, дори — и особено — в общността на инвалидите. „Кураж“ беше любимото му съществително, а „раболепнича“ — любимият глагол.

Но Райм не реагира на наслояванията ѝ и Джулиет сви устни.

— Е, щом не се интересуваш, няма проблем — безгрижно каза тя. — Ще го отложим за друг път. — В гласа ѝ прозвуча раздразнителност, която затвърди решението му. Не се нуждаеше от доброто ѝ отношение. Правеше ѝ услуга, като я взимаше за стажант.

— Боя се, че така е най-добре.

— Ще докарам колата пред входа — каза Ранди. — И ме чакай горе на рампата, Джул. Много ви благодаря за всичко, което правите за нея — обърна се той към Райм.