![Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/4/izgubeni-v-kosmosa-bg-download.jpg)
Изгубени в космоса [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
— И към какво води? — попита жена му.
— Уместен въпрос — промърмори Дон. Извърна се отново към конзолата и включи изтласквачите.
— Майоре, почакай… — обади се Робинсън.
Дон набра координатите и отпрати „Юпитер“ към грейналата паст.
— Ще почакам друг път — и той усети, че пулсът му се учестява, щом гигантският сребрист кораб се надигна пред очите им и изпълни цялата визьорна стена.
— Дръпни назад! — извика рязко Робинсън и прекоси помещението към него. — Това е заповед…
— Да бъде светлина — каза Дон, все едно, че не беше го чул. Включи предните прожектори на „Юпитер“. И ахна.
Същото направи и Робинсън, изправен до него.
— Щом всичко това е сън — промълви Дон чистосърдечно, — дано поне има повечко момичета!
Прихванат от сноповете лъчи на прожекторите им, корпусът на неизвестния вретеновиден кораб се възправи с блеснали детайли, покрит с наподобяващи струпеи метални плочки. По дължината му се четеше надписът: ПРОТЕЙ. А под него — логото, което носеше на собствената си униформа: АЗОМАК.
— Значи е от нашите — промълви най-сетне той. — Но никога не съм виждал подобен кораб. „Боже, колко огромен беше… И красив. Но как…?“
— Не отговаря на позивните ни — обади се Джуди.
— Засичам несъществени признаци на живот — намеси се Морийн Робинсън. — Но може и да са сензорни призраци.
— Компютърът му може би все още работи — Джон заработи по конзолата на съпилота, забравил всичките си доскорошни възражения. — Ще опитам стандартните кодове за скачване.
Пред тях върху огромния хълбок на кораба се задейства скачващ пръстен. Прожекторите осветиха отвора, осигуряващ достъп до въздушния люк на кораба, който се завъртя и се разтвори.
Дон поведе „Юпитер“ към него и премина през втори, по-малък пръстен. Тук вече беше пристанал друг, далеч по малък от техния космически кораб. Закривените му, смътно антропоморфни линии дори и далечно не му напомняха на каквото и да е, което беше виждал през живота си.
— Виж, това не е наше.
— Момчета — промълви Морийн. — Та то дори не е човешко!
Единадесета глава
Докато крачеше из коридорите на долното ниво, Дон се натъкна на Пени Робинсън, която поправяше един монитор и в същото време диктуваше на камерата си / часовник на китката и:
— Като част от нейното затворничество, на Храбрата Космическа пленница Пени Робинсън насила е възложено да използва своите умения… — тя прекъсна, чула стъпките и рязко се обърна към него.
— Представете се, войнико — каза тя, опитвайки се да прикрие смущението си зад свъсеното си личице.
Той вещо се изпъна в стойка „мирно“.
— Уест, майор, Обединени Глобални Космически Сили. Моля, разрешете да видя затворника.
Приглушеният звук на нещо, блъскащо се в стената, подчерта думите му. „Да, тук бяха заключили Смит.“ Пени отстъпи встрани с каменно лице.
— Разрешено, майор Уест.
Дон се засмя, намигна й и мина покрай нея, за да влезе в помещението. Радваше го, че с хлапетата всичко беше наред. Докато пристъпваше в стаята, чу я да мърмори зад гърба му:
— Уу-ух. Можеше ли да е по-симпатичен? Съмнявам се…
— Дишай, Пени, дишай — направи й забележка по-малкият й брат, минавайки покрай нея в коридора.
Усмивката изчезна от лицето на Дон, щом влезе в клетката на Смит. Вътрешността на помещението беше напълно разнебитена, все едно, че роботът беше влизал тук. Изненада се, че у Смит се бяха намерили сили да вложи толкова ярост.
Смит седеше в едно кресло. Изглеждаше крайно възмутен, сякаш цялото това разрушение беше причинено не от него, а от полтъргайсти.
— Тези квартири са крайно неприемливи — заяви той.
Дон не му обърна внимание, а само подхвърли полевия костюм, който беше донесъл за него, върху дивана до Смит.
— Излизаме да огледаме кораба — сонда. Може би ще разберем как се появи тук. И как да се приберем у дома.
Смит се разположи по-удобно в креслото си.
— А-ха! Приятна ви разходка — и кимна с глава към вратата.
— Ти идваш с нас — заяви Дон, чувствайки как сарказмът на Смит дращи по нервите му като нокти по черна дъска.
Смит се изсмя сухо.
— Изключено — каза той. — Аз съм лекар, а не космически разузнавач.
Дон прекоси стаята на две крачки, хвана Смит за пешовете на комбинезона и го издърпа от креслото.