Венецианското предателство [bg]

— Любопитен съм по отношение на фалшификацията — рече Виктор. — Толкова е добра, че не мога да не попитам кой е майсторът.

— Талантлив човек, който се гордее с работата си.

— Предайте му моите комплименти.

— Част от вашите евро ще отидат именно при него — кимна Торвалдсен, замълча за момент и го погледна в очите. — И аз имам един въпрос: ще се опитате ли да придобиете и двата последни медальона, останали в Европа?

— А вие как мислите?

— А също и третия, който се намира в Самарканд?

Виктор не отговори, но несъмнено прие посланието на Торвалдсен: Отлично знам с какво се занимаваш.

— Ще се чуем утре — каза той и се приготви да си тръгне.

— Очаквам с нетърпение вашето обаждане — отговори Торвалдсен, без да става от мястото си.

Вратата се захлопна.

— Не разполагаме с много време, Котън — раздвижи се Торвалдсен и в ръката му се появи книжно пликче. — Пъхни тук кутийката с медальона, но пипай внимателно.

— Отпечатъци, а? — моментално се досети Малоун. — Ето защо му даде монетата.

— Нали видя, че не докосна нищо? Но все пак трябваше да пипне медальона с голи ръце, за да осъществи подмяната.

Малоун използва дулото на пистолета, за да пъхне внимателно пластмасовата кутийка в пликчето. После нави горната му част така, че да остане вътре малко въздух. Процедурата му беше известна отдавна. За разлика от това, което показваха по телевизията, не пластмасата, а хартията най-добре съхраняваше отпечатъци.

— Хайде — надигна се Торвалдсен и погледна как приятелят му прекосява стаята. — Трябва да побързаме.

— Но къде отиваш? — учудено попита Малоун, видял го да се насочва към задната част на къщата.

— Навън.

Измъкнаха се през кухненската врата, от която се излизаше на веранда с изглед към морето. На петдесетина метра по-нататък се виждаше тесен пристан, вкопан между скалите. Към него беше привързана моторница. Утринното небе беше потъмняло от ниско надвиснали оловносиви облаци. Студен северен вятър къдреше вълните в залива.

— Тръгваме ли? — подвикна Малоун, видял как приятелят му се насочва към пристана.

Датчанинът продължи напред с изненадваща бързина за човек, който страда от изкривяване на гръбнака.

— Ами Касиопея?

— В момента тя има проблеми — отвърна Торвалдсен. — Но именно те ни дават шанс да се измъкнем.