Венецианското предателство [bg]

Линдзи щракна дистанционното и на екрана последователно се появиха останалите стаи, осем на брой. Във всяка от тях имаше по един пациент, мъж или жена. За разлика от първата пациентка тези бяха на легло, с включени системи. Никой не помръдваше.

— Използвах само дванайсет, защото можех да ги получа веднага — поясни Линдзи и свали очилата си. — Исках бързо изследване на лекарството за новия вирус. Както вече ти казах преди месец, той се оказа изключително опасен.

— Къде го откри?

— В кръвта на гризачи, на изток оттук, в провинция Хейлундзян. Научихме за случаи на заболели сред местните, след като са яли от гризачите. В кръвта на плъховете действително съществува сложен вирус, който след известна манипулация става наистина страшен. Смъртта настъпва в рамките на двайсет и четири часа, а понякога и много по-бързо. — Посочи към екрана и добави: — Ето ги примерите.

Всъщност Зовастина беше поискала по-агресивен вирус, който да действа по-бързо от двайсет и осемте, които вече притежаваше.

— Всички са на системи за поддържане на основните жизнени функции, но практически са мъртви от няколко дни насам — продължи обясненията си Линдзи. — Ще ги аутопсирам, за да установя параметрите на инфекцията, но исках да ти ги покажа, преди да ги срежем.

— А лекарството?

— След една доза при всичките дванайсет пациенти бе регистрирано видимо подобрение и бяха на път да оздравеят. Пълен обрат в рамките на няколко часа. После на всички инжектирах безвреден заместител, с изключение на първата пациентка. Както очаквах, те бързо отпаднаха и умряха. — На монитора отново се върнаха първите кадри. — Но тази е абсолютно здрава и няма и следа от вируса в организма си.

— Защо бяха нужни тези експерименти?

— Ти искаш нов вирус, а аз съм длъжен да проверя как действат модификациите — усмихна се Линдзи. — И да определя точната формула на лекарството.

— Кога ще го получа?

— Още днес. Всъщност затова те повиках.

Зовастина не обичаше да транспортира вируси, но единствено тя знаеше точното местоположение на лабораторията. Сделката беше сключена с Винченти на лична основа. Не можеше да се довери на никого за резултатите от нея. Освен това китайците никога нямаше да спрат личния й хеликоптер.

— Добре, приготви вируса — кимна тя.

— Вече е замразен и опакован.

— А какво ще правиш с нея? — попита Зовастина и посочи екрана.