![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Но краят на мъките му настъпи скоро. Качулатият палач пристъпи още веднъж към него и замахна. Кинжалът се заби под корема на жертвата. Острието направи дълъг разрез от слабините чак до гръдната кост.
Когато червата на пленника се изсипаха на пода в краката му, дори коравият Бен трябваше да извърне глава встрани.
14
Лай дълго не можа да се съвземе. В крайна сметка успокоителните подействаха и тя заспа на хотелското легло. Черната й коса беше разпиляна върху възглавницата, гърдите й се повдигаха и спускаха ритмично.
Бен я зави с одеяло и приседна до нея на ръба на леглото, дълбоко замислен. Изведнъж се изправи, отиде до компютъра и отново пусна видеоклипа.
Изгледа го три пъти, от начало до край, като от време на време поставяше записа на пауза, взирайки в детайлите. След изкормването на жертвата Оливър бе решил, че е видял достатъчно. Кадрите ставаха накъсани, подскачащи, тъмни, после отново подскачащи. Чуваше се неравното му хрипливо дишане. Той тичаше.
Бен отново натисна пауза и се взря в екрана. Каменни стени. Някакво стълбище. Картината се люлееше като пияна, но поставяйки я на пауза, той успяваше да различи отделни детайли от обстановката. Докато Оливър тичаше, каменните стени около него изчезнаха и изведнъж той се озова в някакъв богаташки интериор. Врата, след нея коридор. Лъсната до блясък дървена ламперия. Маслено платно, ярко осветено от аплик над рамката. Бен мина на пауза, за да я разгледа.
Картината изобразяваше някакво събиране в голяма зала с колони, които много напомняха онези около олтара, на който бе екзекутирана жертвата. Същият под от черни и бели плочки. Изобразените мъже носеха перуки и бяха облечени в дрехи от осемнайсети век — брокатени сюртуци и копринени чорапи. На стената висяха някакви символи, но Бен не можеше ясно да ги различи.
Той остави клипа да се върти. Миниатюрните високоговорители на лаптопа хриптяха, докато Оливър тичаше по коридора и дишаше на пресекулки. В един момент се спря и се извърна назад сякаш за да провери дали някой не го следва. Зад гърба му нямаше никого.
Бен отново постави записа на пауза. Бе видял нещо. Някаква ниша в стената. В нишата имаше статуя, която приличаше на египетска, нещо като смъртна маска на фараон.
И тогава клипът свърши. Сигурно Оливър бе изключил камерата.
Бен седеше пред компютъра и се взираше в празния екран. Трескаво се опитваше да проумее току-що видяното. Кликна с десния бутон да провери кога е заснет клипът. В 9:26 часа в същата вечер, когато Оливър бе умрял.
В това нямаше никаква логика. Официалната версия около смъртта му беше, че по същото време е бил на брега на езерото с някаква жена, с която са се запознали на приема. Това никак не се връзваше с факта, че малко по-рано е попаднал на грозно ритуално убийство. А може би Оливър бе човек, способен да изтрие такава гледка от съзнанието си и да продължи да се забавлява, сякаш нищо не се е случило? Едва ли — нито той, нито който и да било друг.
Бен си припомни фактите — такива, каквито ги знаеше. Оливър Луелин бе станал неволен свидетел на престъпление, извършено от някакви добре организирани и много опасни хора. Притежаваше доказателства, които отчаяно се бе опитвал да скрие. Малко след като бе изпратил диска на Лай, Оливър се бе удавил в замръзналото езеро. Случаят със смъртта му бе разследван доста формално; обстоятелствата не бяха изяснени докрай. А откакто сестра му бе обявила по телевизията, че притежава бележките на Оливър за книгата му, някой се опитваше да й навреди.
Той погледна към Лай, която тихо спеше, и едва се сдържа да не отметне кичур коса от лицето й. Горката — тъкмо се бе примирила със загубата на брат си уж при нещастен случай, и сега щеше да й се наложи още веднъж да изживее шока и да свиква с мисълта, че Оливър е жертва на предумишлено убийство. Той не се бе простил с живота си, развеселен от алкохола, в женска компания, а бе загинал, обзет от нечовешки ужас. Смъртта му бе причинена хладнокръвно и безмилостно.
Кой го направи, Оливър?
Бен стана от леглото и се премести на едно кресло в другия край на хотелската стая. Посегна за турските си цигари, щракна войнишката бензинова запалка, облегна се назад и вдъхна гъстия лютив дим. Притвори очи, усещайки как умората обзема цялото му тяло. Вече четири седмици не успяваше да се наспи.