![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
Тя си огледа ноктите пак.
— Да се сприятеля ли с Огъст във фейсбук?
— Иска да те дам на ЦРУ, за да им кажеш какво знаеш за „Новем солес“ и за кого работиш. Много са заинтригувани от теб.
— Аз съм заинтригувана от Огъст. И какво ще успее да открие? Колко е добър? И кой ще се опита да го убие, когато открие повече за „Новем солес“.
— Още ли смяташ, че в ЦРУ има марионетки на „Новем солес“?
— Несъмнено.
Тя изгледа едрия футболист; беше се сприятелил с две блондинки, които изглеждаха сякаш са объркали пътя към имението на „Плейбой“.
— Ако Огъст си върши добре работата, вероятно ще умре. Ако не го бива, ще се пенсионира и ще получи красив златен часовник, защото никога не е заплашвал никого.
— Знаеш ли кой е къртицата? — попитах.
— Не, разбира се. И ме обижда предположението ти, че не бих споделила такава сочна клюка. Освен това, ако знаех, щях да продам името му на ЦРУ. Обожавам свободния пазар.
— Когато се запознахме, ми каза, че си видяла записа от разпита ми в ЦРУ. И ти си имаш къртица.
Отново снизходителна усмивка.
— Е, не съм намерила записите в Ютюб, Сам. Щом толкова държиш да знаеш, откраднах ги от сървъра.
— Открадната информация от сървър на ЦРУ.
Повече не исках да научавам.
— Изнервям те — каза Мила. — Ще се кача горе и ще почакам приятелката ти да пристигне. Ще държа под око камерите.
Проследих с поглед как се изкачва по стълбите в дъното на бара.
Ала Тримейн трябваше да дойде всеки момент.
Тълпата се беше увеличила; барманите сновяха напред-назад. Музиката туптеше. Огледах множеството, търсейки подозрителни лица на вероятни партньори на Ана. Но тя може би не се нуждаеше или не искаше охрана. Може би този път щеше да е лесно. Тя не знаеше, че идва на моя територия. За мен барът беше и обществено, и лично място. Множеството потенциални свидетели наоколо щяха да й вържат ръцете, но аз щях да я кача горе и да изтръгна истината.
Преследваше ме обаче споменът за човека, който бе наблюдавал упражнението ми по паркур. Вероятно шофьорът просто беше полюбопитствал. Нищо повече. Може би не бях допуснал грешка.
На какво си готов, за да си върнеш сина?
Най-логичният въпрос на света с най-лесния отговор. Ала ако предприемех погрешен ход, нищо чудно да свършех мъртъв или в затвора, а Даниъл да бъде подложен на същите опасности като сега.
В този момент някъде съпруг и съпруга прегръщаха сина ми, наричаха го свое дете. Дали знаеха, че е откраднат? Дали ги беше грижа? Обичаха ли го колкото аз го обичах, макар никога да не го бях прегръщал?
Ето я и нея.
Ана Тримейн. Познах я от видеозаписа от френската клиника. Беше висока жена с широки рамене и фигура на атлет. Елегантна. Мъжете я забелязваха, измерваха я с поглед, докато си проправяше път през тълпата. Носеше черни прилепнали джинси и пъстра риза. Огърлица от аквамарин и сребро опасваше белия й като слонова кост врат. Идваше не откъм предната врата, а от дъното, където се намираха тоалетните. Сигурно се беше вмъкнала от някой заден вход. Изглеждаше на около трийсет, с мастиленочерна коса и застинало студено лице, красиво заради съвършените пропорции, а не защото излъчва топлота и доброта.
Не помръднах, когато тя седна срещу мен. Не станах.
Тази жена беше откраднала детето ми. Прииска ми се единствено да блъсна масата настрани, да сключа ръце около украсения й с огърлица врат и да я принудя да ми каже къде е Даниъл. И този момент щеше да настъпи. Сега трябваше да подготвя капана.
— Господин Дъруот?
— Да. Госпожица Тримейн?
— Да.
— Питието ти.
Посочих мартинито, което беше поискала да поръчам като знак. То стоеше върху масата, позатоплено, с три маслини. Щяха да й приседнат, когато я накарам да ми каже къде е Даниъл.
— Мартинито беше само за да те позная. Бутилка „Амстел Лайт“ и кажи на сервитьора да я отвори на масата.
Много предпазлива. Не искаше да рискува да пуснат приспивателно в питието й. Помахах на сервитьора и повторих поръчката. Гласът ми не трепна. Това беше делова среща, но тя я разглеждаше като потенциална клопка. Каквато беше, разбира се.
— Съпругата ти не е ли тук?
Имаше топъл глас. Жена, която краде и търгува с бебета, би трябвало да говори дрезгаво като вещиците от приказките. Тя обаче звучеше като образована интелектуалка. Френски акцент, едва доловим, сякаш през повечето време използва английски.
— Съпругата ми се притеснява много. Горе е. Иска да осиновим дете по традиционния начин, но… — свих рамене.