9-те слънца [bg]

Ала зърнах познато лице, очевидно новодошло. Мила седеше на маса в дъното. Сега косата й беше боядисана в светлокестеняво (или носеше качествена перука). Тя флиртуваше с някакъв дебеловрат младеж с добре скроен сив раиран костюм. Чертите му ми се сториха познати и това ме притесни, докато не се досетих — навремето момчето играеше в отбора на „Ню Йорк Джайънтс“. Сигурно си въобразяваше, че във Вегас ще му излезе късметът. Мила го заслепи с усмивка, сякаш лумнала от шампанското, въпреки че виното в тясната й чаша изглеждаше недокоснато. Неговата беше празна. Той я напълни и я гаврътна бързо. Предположих, че Мила провежда собствено проучване, наблюдавайки всяко лице, което влиза и излиза от бара. Трябваше да внимава, след като фирмата бе възобновила интереса си към мен.

Слязох в сепарето в ъгъла, което бяха запазил. Носех изряден костюм — раиран, бяла риза, сребристосива вратовръзка. В собствения си бар човек трябва да изглежда по-добре от адвокат. По-изискан. А и сакото криеше пистолета „Браунинг“, а панталоните — ножа, закопчан на прасеца ми.

Мила стана, шепнейки нещо (убеден съм) многообещаващо на мъжкия си камуфлаж, и седна до мен.

— Разбирам, че трябва да съм ти съпруга. Всеки път, когато играя тази роля, изникват неприятности.

Беше тръгнала с по-късен полет — решихме, че е по-добре да не пътуваме заедно — под мнима самоличност. Но на летището във Вегас никой не ме проследи; погрижих се изрично.

— Кестенявото ми харесва — казах.

— Благодаря.

Забелязах как мускулестият от „Джайънтс“ ме изпепелява с поглед и я чака да се върне.

— Защо седна с него?

— По принцип отбягвам американския ви футбол, но си рекох, че може да е бодигард на Ана. Разговарях с всички едри мъже в бара — огледа тя множеството. — Налучквам. Ана може да изпрати жена.

— Не се налага да гадаеш дълго. Трябва просто да я заведем горе в кабинета и да я принудим да ни каже къде е синът ми.

— Просто — рече Мила.

— Не виждам причина за усложнения.

— Ти си непоправим оптимист — кръстоса крака тя и огледа ноктите си. — Тази жена, Ана Тримейн, ще ти каже името на двойката, купила бебето ти. Страхотно. Какво ще правим после с нея? Ще я заключим горе за няколко дни, докато приберем сина ти?

Повдигнах вежди.

— Трябва да я убиеш, Сам.

— Кръвожадността ти не ми харесва.

— Истината често е грозна. Като оранжевата рокля на онази жена пред бара — каза Мила. — Кабинетът не е подходящ за дългосрочно задържане на заложник. А няма как да я пуснеш. Ще предупреди хората, които са купили Даниъл, и те ще избягат.

— Прибра ли господин Бел на сигурно място в Ню Йорк?

— Не. Миниатюрният му мозък се проясни. Върна се при семейството си и сега ни е в джоба, когато ни потрябва. Ще ми бъде вечна марионетка.

— Знае, че сме убили двама мъже.

— Да, затова иска да вижда само добрата ми страна.

Оставих шумотевицата от увеселението да ни обгърне.

— Имам план.

— С нетърпение очаквам да чуя брилянтната ти стратегия.

— Ще предам Ана на ЦРУ. Тя ще им разкаже всичко за работодателите си.