Fortune [bg]

От опит глава не боли. И опитът продължи дори цели два часа под формата на истинска обща мобилизация — признавам, доста комична и със сигурност повече от неуместна, — която тя наблюдава, във висша степен подигравателно равнодушие. Положихме неимоверни усилия — първото лице множествено число включва трима от най-добрите американски бизнес-адвокати, един бивш главен инспектор от френското министерство на финансите, един изключително талантлив международен финансист (говоря за себе си) и неколцина известни архитекти и дизайнери — с едничката цел да разберем какво, по дяволите, бих могъл да го правя това малко русокосо чудовище, изтърсило ми се буквално от небето.

Генералното консулство на Австрия в Ню Йорк? В петъчната вечер то е почти безлюдно, като се изключи дежурния служител, който преценява, че всичко това може преспокойно да изчака до понеделник.

Тайнствената стюардеса? Идентифицираме я лесно благодарение на униформата на австрийските авиолинии и на няколко телефонни обаждания в служба „Пристигащи“ на летище „Кенеди“. Оттам са категорични — малката Хайди Мозер е дебаркирала напълно законно на американска територия с полета от Виена в компанията на някоя си Елизабет Дреслер. Която е къде? В отпуск или на почивка за девет дни в неизвестно кой край на Съединените щати. Да, може би с гадже, но личният живот на персонала…

Тогава полицията?

В крайна сметка една жена-полицай се съгласява да дойде. И Хайди много хитро използва точно момента на влизането ѝ, за да се хвърли в прегръдките ми и да се вкопчи в мен така, сякаш съм едничката ѝ любов на този свят.

— И твърдите, че не познавате това дете, господин Цимбали?

— Никога досега не съм я виждал.

— Застрашава ли тя вашата сигурност?

— Това пък откъде ви хрумна?

— А вие застрашавате ли нейната сигурност?

— Приличам ли ви на педофил?

— Педофилите не се различават кой знае колко от останалите хора, господин Цимбали. Между впрочем, самият вие признахте, че майка ви е австрийка. Детето може да ви е роднина, без да знаете това. Но ако не желаете да я задържите, винаги мога да я поверя на грижите на някоя социална институция.

— На нещо като сиропиталище, така ли?

Жената свива рамене — ако не я искам, просто няма друг изход. Спомням си, че в този момент коленича. Хайди се вкопчва още по-здраво в мен и — дали нарочно или не — светлосините ѝ очи се изпълват с ужас и едновременно с тъга, от която ми се свива сърцето. Тя прошепва в ухото ми:

— Тази жена от полицията ли е?

Кимвам утвърдително. Около нас прави и изглеждащи ни поради това огромни стоят Марк Лаватер, Розен, Ванденберг, жената-полицай и останалите зрители. Двамата с Хайди сме на една височина и лице в лице. Тя прошепва отново, почти докосвайки с устни ухото ми: