Fortune [bg]

Преставам да подскачам на място и предпазливо се изнасям извън обсега на сабото ѝ. Повдигам крачола на панталона си и оглеждам глезена си.

— Дори дупка нямаш — отбелязва тя.

— Вината не е твоя, направи каквото можа.

Зад мен Марк Лаватер продължава тъпо да се кикоти. Хайди вперва в него огромните си сини очища.

— А тоя кой е?

Моментално се възползвам от случая (Марк не разбира нито дума немски):

— Това е човекът, който ме посъветва да ви разоря. Той е виновен за всичко. И дори настояваше да го направя, въпреки че аз не исках.

Тя кимва сериозно, продължавайки да фиксира Лаватер с най-невинно изражение. Сетне пристъпва напред с протегната ръка и с широка усмивка в стил депутат радикал-социалист на предизборна обиколка…

— Виждаш ли — тържествува Марк, — достатъчно е да имаш вид на почтен човек! Децата никога не грешат.

БАМ! И в следващия миг изревава и започва да подскача на свой ред.

— Това ми е специалността — напомня очарована Хайди.

Добре. Дали пък не е време да изясним за какво по-точно става дума? Питам:

— Значи съм те разорил, така ли?

— Да.

— И кого другиго?

— Сестрите ми.

— Колко сестри имаш?

— Три. Гладна съм. Направо умирам от глад.

Вдигам слушалката на стенния телефон в хола:

— Пиле и шунка, става ли?

— Имат ли щрудел?

Превеждам въпроса на етажния рум сървис. Имат — ако не точно щрудел, то нещо подобно. Уведомявам създанието:

— Имат.

— Не искам — врътва глава то. — Попитах просто от любопитство.

— Шунка, пиле и сладкиши — поръчвам аз, затварям и продължавам да разпитвам.

— И как се казват сестрите ти?

— Анна, Кристел и Ерика. Нямам нищо против пилето. Но бих искала също мляко и лед. И един американски хотдог. И американски корнфлейкс. Както и американски сладоледи. Искам от всичко.

Правя поръчката.

— Анна, Кристел и Ерика чии?

— Опитваш се да ме накараш да се раз бъбря, а?

— Ъхъ.

— Няма да стане.

След което ми отправя една подигравателна усмивчица, минава пред мен (отново се измъквам извън обсега ѝ със скок, който би ми докарал олимпийски медал) и предприема обиколка на апартамента, раздавайки поравно любезни gut morgen и ритници на присъстващите, половината от които много скоро започват да подскачат на един крак.

— По дяволите, Франц, откъде се пръкна това чудо? — изпъшква Марк.

— Нямам никаква представа. Казва се Хайди и има три сестри. И аз, както се оказва, съм разорил и четирите. Не знам нищо повече.

Махвам с ръка, за да предваря забележката му, и добавям:

— Да, знам, Марк, може би някой си прави шега с мен, но не е изключено зад това да се крие и нещо друго…

Вдигам отново телефона и разпитвам рецепцията.

Да, действително са забелязали да минава едно странно облечено момиченце, което дори ритнало портиера и момчето, обслужващо асансьора. Колкото до стюардесата…

— Каква стюардеса? Тази, която придружавала момиченцето при влизането му в хотела, която попитала за номера на апартамента ми, която се качила заедно с момиченцето, заявявайки, че искала да ни направи изненада, която току-що си тръгнала и…