Добрият вълк [bg]

Автор: Содерберг Александр
Серия: Софи Бринкман #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0272-1
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.

Перейти на страницу:

Входът на отсрещната сграда имаше обикновена ключалка, също и такава с код и домофон.

Той тъкмо понечваше да позвъни на домофона, когато вратата се отвори. Излезе възрастна жена.

— Dobrý den — промърмори.

Еди задържа вратата, уж да й помогне, след което се вмъкна вътре.

Каменно стълбище. Качи се на четвъртия, последния етаж.

Две врати с табелки, от които научи, че са офиси. Еди провери ключалките. Лесни за отваряне. Почука. Отвътре не се чуваше нищо.

Вкара специалния пистолет в ключалката и след трийсет секунди вратата се отвори. Тъмен офис, никаква аларма. Три бюра в редица, изключени компютри.

Еди влезе. Четири прозореца към улицата и отсрещната сграда. Той застана в средата на помещението, взря се в прозорците насреща. Веднага видя Майлс и Софи… и другите. Третият етаж. Седяха в кухня, около маса. Храна, свещи, бутилки вино, бутилки вода. Общо петима души. Майлс и жената с късата руса коса. Софи и синът й, младо светлокосо момче в инвалидна количка. До него едър широкоплещест мъж с бръсната глава. Еди не знаеше кой е. Не че имаше значение.

Той насочи телефона си към тях и увеличи картината. Те затрепериха на дисплея, той ги снима отблизо, после и от по-далеч. Томи искаше една снимка преди и една след. Тази беше преди…

Еди прибра телефона и извади колта, претегли пистолета в ръка, поглади предпазителя с палец, напред и назад. Щрак… Щрак… Щрак…

Тя беше наблизо. Софи…

Устата на Еди пресъхна. Пулсът се ускори, той слушаше дишането си и държеше пистолета вдигнат, с изпъната ръка. Прицели се в главата й. Нямаше да е трудно. Насочи дулото към главата на Майлс. Върна се на Софи.

Свали пистолета. Повтори движението.

Главата на Софи…

Бум-бум…

Плавно движение към главата на Майлс…

Бум-бум…

Щеше да се получи. Оръжието беше старо, но добре поддържано. Калибърът беше 0.45. Куршумите тежки и груби със супермного барут. Това щеше да увеличи скоростта, щяха да летят право напред. Щяха да предизвикат брутални щети.

Еди отвори прозореца. Топъл вечерен въздух лъхна лицето му. Той пристъпи крачка назад в тъмното, отново вдигна пистолета, насочи го към Софи, главата й беше на мушка. Пръстът притисна спусъка. Той затаи дъх, приготви се да стреля и изведнъж се спря. Тя се усмихваше. Усмихваше се широко, почти се смееше. Еди свали оръжието. Не можеше да я застреля в лицето, докато тя се смееше. Щеше да почака още малко…

През това време огледа кухнята. Вечеря, компания, смях и приказки. Това го смущаваше…

Софи престана да се смее. Еди повтори процедурата, вдигна пистолета, затаи дъх, сложи показалец на спусъка. В момента, в който щеше да довърши започнатото, главата й се скри. Беше се навела към сина си, целуна го по главата.

За миг разумът надделя у Еди.

Петима души около маса. Свещи, ядене, пиене, общуване, радост… топлота… смях. Изглеждаше уютно. Това беше нещо хубаво.

Нещо хубаво…

Той самият никога не го беше изпитвал… нещо хубаво. Разбираше, че другите хора живеят така. Но Еди не знаеше точно какво е… до този момент. Сега беше доловил нещо… беше го усетил.

Еди се проклинаше. Шибаното колебание и вечното чудене. Обхвана го гняв, той се стегна. Пак надигна пистолета, прицели се, сложи пръст на спусъка. Дишаше през носа… Опита се да се прицели. Но ненадейно оръжието стана тежко и нестабилно, клатеше се и не спираше на едно място. Той пробва да го държи с две ръце, но и това не помогна.

Еди загуби самоконтрол, изсъска вбесено през стиснати зъби. Събра цялата си сила, стисна оръжието с две ръце, затаи дъх. Ръцете му трепереха. Искаше да изпразни целия пълнител в тази проклета кухня…

Но не можеше.

Еди се свлече на пода, облегна гръб на едното бюро.

Некадърен глупак…

Еди налапа студеното черно дуло. Имаше железен вкус. Той докосна спусъка… Но тялото все още говореше свой собствен език. Нито една частица от него не бе в състояние да застреля нито Софи, нито Майлс Ингмаршон… нито него самия.

Пистолетът падна на земята.

Всички алтернативи бяха изчерпани… Еди остана така, зареял поглед.

Но се появи светлинка. Светлинка, която не светеше. Цепнатина в безнадеждността. Светлината проникна през цялата шибана, гадна тъмнина. Искаше да му каже нещо. Беше и топла…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?