![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Акцентите, с които говорим, са голям номер. Така можеш да си напълно спокоен. Шотландският ми е от майка и татко. Ирландският на Шортхенд е добър, но понякога преиграва, а ямайският на Бал просто е ненадминат, мамка му.
Клетото мъжле и Шортхенд започнаха тараша, докато Бал продължаваше да държи здраво мадам с бръснач на гърлото. Ако питате мен, може би прекалено здраво, мръсникът му с мръсник. Аз се захванах да направя по чаша чай за групата, което не е лесно с тези ми ти ръкавици и цялото оборудване.
— Имаш ли някакви бисквити, скъпа? — питам я, но нещастницата и дума не може да обели. Сочи ми към едно от чекмеджетата. Отидох и проверих.
— Мамка му, пакет „Кити Кет“! Между другото, тия бисквити си нямат равни на себе си.
Господи, направо щях да се сваря в тия скиорски очила.
— Седни на дивана, скъпа — казах й. Тя не се помръдна. — Сложи я да си седне на задника, Боби — казвам на Бал. Той я отведе на дивана, обгръщайки я с ръка, все едно че и е някакво приятелче, да го вземат мътните.
Сложих пред нея чаша чай.
— Не си и помисляй да хвърлиш чая в нечие лице, миличка — рекох. — Не забравяй мъниците на горния етаж. Ще ги схрускаме като бонбончета!
— Аз не… — заекна тя. Клетата женица. Седиш си вкъщи, гледаш си телевизор и всичко това ти се случва. Направо да не повярваш.
Бал сякаш не беше съвсем доволен:
— Пий си шибания чай, жено! Кво си мислиш, да не сме ти роби или какво? Бяла кучка!
— Ей, по-полека, мой човек. Сладураната не иска чай. Щом не иска — няма да пие — казах на Бал или по-точно Боби в този момент.
Като правехме подобни удари си сменяхме имената на Хърсти, Боби и Мартин. Бяхме се нарекли на Боби Муур, Джоф Хърст и Мартин Питърс, онези от „Хамърс“, които спечелиха Световната Купа през 1966-а. Бари беше Боби — водачът, аз бях Хърсти — център-нападателят. Шортхенд виждаше себе си като Мартин Питърс, стратегът — човек, който е изпреварил времето си с десет години и е над всякакви глупости.
Разбира се, не открихме много в брой. Някъде около двеста. И грош нямат по тия нещастни места. Всъщност, продължавахме да го правим, защото беше лесно и създаваше емоция. Освен това поддържа форма. Планирането, другите неща, все си искат практика… Не може човек да се остави да ръждясва ей така. Е, затова сме Фирма номер едно — доброто планиране ни прави такива. Всеки мухльо може да нахлуе вътре, но именно планирането и организацията са тези неща, които отличават професионалистите от тълпата. Както и да е, след малко Шортхенд взе номера на кредитните карти на смотания съпружец и излезе да понаобиколи няколко автомата. Върна се с шестстотин лири. Тия скапани машини и ограниченията, които им поставиха. Най-добре е да изчакаш полунощ и тогава в 11.56 дърпаш двеста и после още двеста в 12.01. Беше още 11.25 и нямахме толкова време на разположение. Винаги трябва да се оставя малко повече време в случай на съпротива. Случаят обаче се оказа твърде лесен.
Завързахме ги и Бал преряза телефонните кабели. Шортхенд сложи ръка на рамото на пича:
— Сега да не вземе съобщи на полицай, чува? Има две хубав дечица, спи горе, казва се Анди и Джесика, така нали?
Те кимват в пълен шок.
— Не иска връща се ние за тях скоро, да?
Те се бяха втренчили ужасени в него, нещастните му посерковци. Аз казах:
— Знаем и в кое даскало ходят малките, в кой скаутски отряд са записани и с кого си играят. Знаем всичко. Вие ни забравяте и ние забравяме за всичко, става ли? Имате късмет!
— Така, разбрано, нищо полицаи — каза внимателно Бал, прокарвайки тъпата страна на ножа по лицето на жената.
Едната й страна беше яко подута. Почувствах се кофти. Не обичам да се удрят жени. Не съм като бащата. И той вече не удря мама, поне не след като го предупредих да не го прави. Никога не удрям жени. Тази вечер не се брои, защото беше по работа и толкова. Когато си център-нападател, не можеш да оставиш просто така нещата. Отнася го, които първи отвори вратата, няма мъж или жена, просто го прасваш с все сила. А аз съм си доста як. Цялата работа зависи от теб и не можеш да си позволиш глезотии. Трябва да сме професионалисти, нали. Както казах, това си е бизнес, а което е добро за бизнеса е добро за Британия, така че искам да дам скроената си лепта за националния флаг. Просто забравяш всякакви лични пристрастия, те не влизат в сметката. Да удрям жени, хич не ми е по вкуса, ако става дума за собственото ми мнение. Не искам да кажа, че е напълно погрешно, защото познавам толкова гаджета дето си просят един як пердах, просто казвам, че от такова нещо не можеш да получиш удовлетворение.