Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

— КОПЕЛЕТА! МРЪСНИ ИЛФОРДСКИ ЧЕКИДЖИИ! — изпадна в бяс Бал и започна с неистова сила да рита нещастника, който се бе свил на топка, за да предпази пършивата си мутра.

— Чакай, Бал, ще ти го отворя — казах аз и заритах копелдака в основата на гръбнака. Той започна да се гърчи, откривайки меките си части за шутовете на Бал.

— СЕГА ЩЕ ВИ СТАНЕ ЯСНО КАК СЕ ВАДИ НОЖ! СКАПАНИ ИЛФОРДСКИ ЛАЙНА!

Оставихме Илфордския чекиджия да лежи на паркинга. Щеше да му се стъжни и още, ако не беше един от нашите хора. Не от Майл Енд, а от Фирмата. Те сами се наричат Фирмата, но не са истинската Фирма. Тази вечер го доказахме. Нещастни кашици. Мислят се за нещо повече.

Както и да е, оставихме копелето вън и тръгнахме да влизаме в Трейпс, за да си довършим питиетата. Бал си свали тениската и я омота около ранената ръка. Същински Тарзан. Ръката му бе много зле и имаше спешна нужда от зашиване в близката лондонска болница, но това щеше да почака. Ставаше дума за шоу, за слава.

Егати кефа. Влязохме нахилени като два чеширски котарака. Нашите извикаха от радост. Още щом ни видяха, няколко от илфордските копелета фъснаха за секунди през вратата. Лес от тяхната банда дойде при нас.

— Е, момчета, стана както го искахте — честно и по правилата — каза Лес.

Не е лошо копеле този Лес, свестен пич е, ако се сещате какво искам да кажа.

Бал, обаче хич не беше на кеф. И нищо чудно с тая накълцана ръка.

— Кви правила, бе, смотаняк. Някои беше дал нож на оня изрод Хипо! — вика Бал.

Лес само повдигна рамене, за да покаже, че не е знаел нищо. Може и така да е било. Лес не е лош по принцип.

— Не съм забелязал нищо, Бал. Къде са ония двамата, Грийни и Хипо?

— Оня дето се отваряше много, Грийни ли беше? За последно го видях разглобен на малки парченца да лежи на паркинга. А Хипо, другото копеле духна към метрото. Сигурно е отпрашил към източен Лондон, от другата страна на шибаната река. Голям бегач ще излезе от него!

— Хайде, Бал, всички тук сме от Уест Хям. Никой не се съмнява в това — каза Лес. Лес беше свестен, но нещо в него ме дразнеше. Отдръпнах се леко назад и му набих една главичка право в носа. Чух как костта изпука и той се запрепъва назад, опитвайки се да спре шурналата кръв с ръка.

— Мамка му. Таралеж… ние сме от една и съща страна на барикадата… не трябва да се бием помежду си… — започна да реди той, едвам поемайки си дъх, докато кръвта се лееше по пода.

Шуртеше като водопад. Добър удар. Твърде много кръв, обаче. Трябваше да си държи главата вдигната нагоре, смотанякът му неден. Някой трябваше да му подаде поне носна кърпа.

— Това да ви е за урок, илфордски скапаняци — изкрещя Бал, кимвайки към мене. После погледна към Шортхенд и Рикси. — Хайде, момчета, дайте по едно за Лес и ония пичове. Все пак сме една фирма!