![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Извадих няколко десетачки. Само и само да се отърва от стария глупак.
— Свястно момче си ти, синко! Славно!
Той се огледа наоколо и нави ръкава си.
— Кръв от кръвта ми — каза той на Рикси. — Кръвта вода не става, ей!
— Разбира се. Мистър Т., в тия неща грешки не стават — вика Рикси и Бал, Шортхенд, Рой и Джони започват да се смеят здраво. Аз също се засмивам, но Рикси попрекали с тая шегичка. Тъпак или не, това е моят старец. Трябва да се проявява съответното уважение, по дяволите.
— Така е сине, няма грешка! — вика старият клоун. После, слава Богу, се оглежда и вижда един друг дърт скапаняк да влиза в бара.
— Напускам ви с огромно съжаление, момчета. Длъжен съм да ви известя, че на бара е пристигнал мой много добър приятел… хайде, и умната. И на мача! На вас се надявам да им го втъкнете. Обаче ви липсва запалянковски жар… голямата, шибана Фирма… глупости! Бандата Били Бойз… ние можехме да ви научим на едно-друго… това бяха истински корави момчета… Били Бойз от Бриктин, говоря за истинските Били Бойз! На война като на война, всички под ножа. Запалянковско настървение, това е!
— Точно така, Мистър Т. — казва Бал.
Старото копеле се понася с голямо клатушкане към другия мизерен дъртак на бара.
— ЗАПАЛЯНКОВСКО НАСТЪРВЕНИЕ! — обръща се и изкрещява той.
Направо ще се пръсна от яд. В такова състояние можеш да идеш само на едно място.
— Какво ще кажете за една разходчица от другата страна на реката. Автобус до Лондон Бридж и приятна разходка надолу по Тулий Стрийт, след това по Джамейка Роуд и връщане с метрото от Родърхайт. Само шестимата.
Бал се усмихна.
— Навит. Нека им вземем малко страха на копелетата.
Рикси вдигна рамене, после Шортхенд и другите. Никой не се отказа, но всъщност много не им стискаше.
Аз нямах проблеми. Обърнах халбата на една глътка, разтворих до край гърлото си и усетих рева на газовете, докато бирата изпълваше корема ми.
Беше време да местим купона.
Торонто, 1967
Боб погледна новороденото в ръцете на жена си. За секунда се сети за една друга държава, друга жена и друго дете… не. Той отклони тези спомени и погали розовата, топла бузка на бебето. Онова беше някога, в друго време и на друго място. Онова беше Боб Уортингтън от Улвърхямптън. Този Боб Уортингтън имаше нов живот в Торонто.
Той остана в болницата няколко часа и после изтощен, но щастлив след дългата нощ там, потегли с кола по дългия път за дома си, който се намираше в покрайнините. На неговата улица къщите бяха различни една от друга, а не като безличните, масови тухлени постройки, от които бе дошъл. Все пак, и тук цареше някакво странно излъчване на еднотипност. Той паркира колата на тясното пътче пред гаража.
Боб погледна баскетболния обръч, поставен точно на обичайните десет фута над вратата на гаража и си представи как израства синът му. Дори го видя като млад мъж, които с гъвкав отскок забива топката право в коша. Това дете трябваше да има всички възможности, които обстоятелствата не бяха предоставили на него. Той щеше да се погрижи за това. Утре трябваше да отиде пак на работа. Когато работиш за себе си, просто няма друг начин. Но точно сега, беше просто скапан. Докато си лягаше, Боб се молеше за дълбок сън, изпъстрен с прекрасните събития от деня. Надяваше се, че кошмарите няма да се появят.
Молеше се за това повече от всичко друго на света.
Прилично момиче
Ей ни, седим си отзад в буса на паркинга. Никой обаче не се интересува от стоката. Просто си губим времето. Ами, смятам, че ако нещата не потръгнат съвсем скоро, просто гълтам едно яко екстази и се озовавам в центъра на купона. Бал е в другата кола с някакви копелета, но няма намерение да влиза. Да прави каквото си ще. Повече не ми се виси. Вътре е фрашкано с готини гаджета.
— Голямо меле стана оная седмица в кръчмата, значи — вика Шортхенд.
— Да бе, хубаво, че ги разкарах ония копелета от теб — внасям яснота аз. Ако не бях го сторил, с копелето щеше да е свършено. — Жив щяха да те одерат.
— Да. По едно време доста я бях закършил. Ама като докопах чашите, тогава ги поразхвърлях… ляво, дясно, право.
— Онова копеле зад бара — казва Джони, — си го биваше.
— Ъхъ — подмятам аз. — Докато не му строших главата с един от металните високи столове на бара.