Тайната градина
- Автор: Бърнет Франсис Ходжсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елен Хаджиилиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната градина». Краткое содержание книги:
Той се обърна към нея:
— Ела тук!
Мери отиде при него.
Той не беше грозен. Лицето му дори щеше да бъде красиво, ако нямаше толкова тъжно изражение. Като че ли видът й го тревожеше и измъчваше. Сякаш той не знаеше какво да направи с нея.
— Добре ли си? — попита той.
— Да — отговори Мери.
— Добре ли се грижат за теб?
— Да.
Той потри неспокойно челото си и я огледа.
— Много си слаба — каза той.
— Започнах да напълнявам — отвърна Мери и усети, че се държи възможно най-сковано.
Колко нещастно изглеждаше лицето му! Черните му очи като че ли не я виждаха. Те сякаш виждаха нещо друго и той не можеше да задържи мислите си на нея.
— Аз те забравих — каза той. — Как можех да мисля за тебе? Смятах да ти изпратя гувернантка, бавачка или нещо подобно, но забравих.
— Моля… — започна Мери. — Моля… — Една буца заседна на гърлото й.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Аз — аз съм много голяма, за да имам бавачка — каза Мери. — И моля, моля ви, не ми изпращайте още гувернантка.
Той потърка отново челото си и се втренчи в нея.
— Същото каза и онази жена — Соуърби — промърмори той разсеяно.
Тогава Мери събра кураж.
— Това… това майката на Марта ли е? — каза тя със заекване.
— Да, струва ми се — отвърна той.
— Тя разбира от деца — каза Мери. — Има дванайсет. Сигурно разбира.
Той сякаш се пробуди.
— Ти какво искаш да правиш?
— Искам да играя навън — отвърна Мери, като се надяваше, че гласът й не трепери. — В Индия не обичах, а тук огладнявам и напълнявам.
Той я наблюдаваше.
— И мисис Соуърби каза, че ще е полезно за тебе. Тя мисли, че е по-добре да заякнеш, преди да ти взема гувернантка.
— Чувствувам се силна, когато играя и вятърът духа над ливадите — добави Мери.
— А къде играеш? — беше следващият му въпрос.
— Навсякъде — отговори Мери задъхано. — Майката на Марта ми изпрати въже за скачане. Аз скачам и тичам и гледам дали от земята са почнали да поникват разни неща. Не правя никому зло.
— Не се плаши толкова — каза мистър Крейвън с тревога в гласа. — Дете като тебе не може да прави нищо лошо. Можеш да се занимаваш с каквото искаш.
Мери сложи ръка на гърлото си, защото се страхуваше, че той може да види буцата, застанала там от вълнение. Тя пристъпи към него.
— Наистина ли може? — попита тя разтреперана. Уплашеното й личице, изглежда, много го разтревожи.
— Не се страхувай толкова — възкликна той. — Разбира се, че можеш. Аз съм твой настойник, макар че не разбирам от деца и не се справям добре с това. Нямам време да ти обърна внимание. Аз съм болен, нещастен и разсеян, но искам ти да си щастлива и доволна. Не разбирам от деца, но мисис Медлък ще се грижи да получаваш всичко, от което имаш нужда. Поисках да те доведат, понеже мисис Соуърби каза, че трябва да те видя. Нейната дъщеря й била говорила за тебе. Тя мисли, че имаш нужда от чист въздух, от свобода и да тичаш повече.
— Тя разбира от деца — повтори неволно Мери.
— Би трябвало да разбира — потвърди мистър Крейвън. — Помислих си, че е доста смело от нейна страна да ме спира в ливадите, но тя каза, че мисис Крейвън е била мила с нея. — Изглежда, му беше трудно да изрече името на покойната си съпруга. — Тя е почтена жена. Сега, като те видях, мисля, че има право. Играй си навън колкото искаш. Имението е голямо, можеш да ходиш където искаш и да се забавляваш както ти е приятно. Искаш ли нещо по-специално? — като че ли внезапно се сети той. — Искащ ли играчки, книги, кукли?
— Мога ли — гласът й трепереше, — мога ли да получа парче земя?
Нетърпението й попречи да усети колко странно прозвучаха думите й — съвсем различни от това, което искаше всъщност да каже.
— Земя? — повтори мистър Крейвън. — Какво искаш да кажеш?
— Където да посея семена, да гледам как растат и оживяват — каза тя развълнувано.
Той я погледна за миг и прекара ръка по челото си.
— Толкова много ли се интересуваш от градини? — попита той бавно.
— В Индия не беше така — отвърна Мери. — Там все бях болна или уморена, толкова беше топло. Понякога правех малки лехички в пясъка и забождах в тях цветя. Но тук е друго.
Мистър Крейвън стана и започна да се разхожда бавно из стаята.
— Парче земя — повтори той и на Мери й се стори, че това му напомни нещо. Когато мистър Крейвън спря и заговори, погледът на тъмните му очи изглеждаше мек и добър.
— Можеш да имаш земя колкото искаш — каза й той. — Ти ми напомняш за един друг човек, който обичаше земята и нещата, които растат по нея. Ако харесаш някое парче земя — рече той с усмивка, — вземи я, дете мое — съживи я.