Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— В такъв случай ще мога да дойда.
— Хайде тогава. Ще вземем файтон.
Качиха се, но много скоро танцьорката слезе. Беше се осведомила за жилището на балетмайстора и бе наредила на кочияша да спре там. Той получи заповед да чака, а Хилда остана седнала. Елън се отправи към оркестровия диригент.
Той се занимаваше със своята работа както преди, когато го бе посетила Леда. Първо се престори, че изобщо не е забелязал дамата. Сетне се надигна бавно от стола и попита:
— Какво желаете?
— Надявам се, че са ви предали визитната ми!
— Действително!
— При това положение предполагам, че се досещате за какво идвам при вас.
— Нямам си понятие!
Около устните й заигра снизходителна усмивка, когато попита:
— Да се надяваме, името ми не ви е непознато, хер капелмайстор?
— Споменаха ми го.
— Навярно по отношение столичната сцена?
— Действително!
— Знаете ли, че ще се явявам на конкурс?
— Чух нещо.
— Чули сте нещо? Хер капелмайстор, това звучи така, сякаш става дума за събитие, което изобщо не засяга вашата област, нито пък се очаква в близките дни!
— О, аз не отдавам голямо значение на такива неща.
— А, тъй, тъй! При това положение не мога да допусна да прекъснете заради мен работата си, която при всички случаи е по-важна отколкото визитата на една балерина.
Направи поклон, за да си тръгне.
— Моля ви, мис! — каза оня бързо. — Преди това още няколко думи. Познавате ли Леда?
— Не.
— Но сте чували и чели за нея?
— Много малко.
— Тя е едно изключително явление.
— Възможно.
— Аха, вие я подценявате!
— Нито я подценявам, нито я надценявам.
— Така, така! Как възнамерявате да аранжирате представленията си тук?
— Какво искате да кажете с това?
— Е, ами спогодбата ви с мен!
— Каква спогодба бих могла да сключвам с вас?
— Не знаете ли?
— Мисля, моята работа е балетът, а вашата — съпроводът. Какво повече?
— А-а! Повече нищо?
— За нищо друго не се сещам!
— Хм-м! Излизали ли сте на сцената от тази страна на океана?
— Не.
— Отвъд няма ли така наречената оркестрова тантиема?
— Какво означава това?
— Не знаете ли? Е, значи отвъд го няма. Адио, мис!
Седна бързо, без да се интересува повече от нея. По нейното красиво лице се появи израз на разбиране. Попита с лека усмивка:
— Мога ли да разгадая какво разбирате под „оркестрова тантиема“?
— Няма да успеете — подметна онзи студено.
— О, много добре зная какво трябва да се разбира под оркестър и тантиема. Така че едва ли ще ми бъде трудно да дефинирам израза. Има се предвид тантиема, отнасяща се до оркестъра.
Мъжът тутакси се надигна пак от мястото си. У него се събуди надежда, че тази танцьорка може би ще му предложи повече от Леда.
— Точно така — отговори той.
— При това положение може да се има предвид както тантиема, която оркестърът трябва да плаща, така и такава, която трябва на него да бъде изплащана.
— Изцяло от само себе си се разбира, че само последното може да е случаят.
— И така, оркестърът получава тантиема. От кого?
— От артиста или артистката.
— И на кого бива връчвана?
— На диригента, естествено.
— Значи на вас? Бива ли разпределяна между състава?
— Според съответното споразумение.
— Предполагам, че мадмоазел Леда се е съгласила с плащането на такава тантиема?
— Действително!
— Колко е висока тя?
— Това тепърва ще бъде уговорено.
— Което следователно означава: мадмоазел ви е обещала извънредна премия, в случай че бъде ангажирана!
— Окачествете го, както ви е удобно.
— И вие очаквате от мен подобна оферта?
Неговото лице видимо се разведри. Той кимна ухилено и заговори с натъртване:
— Не може да не съзнавате в каква степен зависи успехът на вашата продукция от плодотворното и подкрепящо влияние на оркестъра.
— Действително го съзнавам.
— Тогава сигурно също така съзнавате колко е желателно да спечелите за себе си това влияние на оркестъра.
— Не, не го съзнавам.
— О! Не?
— Не. Аз изпълнявам своето задължение и за това ми бива заплащано. Вие получавате заплата, за да изпълнявате своите задължения. Други права и задължения няма. Една оркестрова тантиема е съвсем същият консенсус, каквато би била една балетна премия, което диригентът би следвало да плати на „Corps de Ballet“ или на балетмайстора.
Лицето на онзи рязко стана отново навъсено.
— С каква цел беше направено това сравнение, мис? — попита.
— За да ви бъде ясно, че ако бъда ангажирана, от мен да не очаквате никаква тантиема.
Той кимна подигравателно и отговори с жест на пренебрежение: