Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Но вашият касиер, съпругата ви!
— Моля, позволете да се изкажа! Вместо тези четиристотин гулдена, които би трябвало да платите предварително, без гаранция, че действително ще бъдете ангажирана, ще внасяте петпроцентна рента от заплатата си, и то в деня на изплащането й.
— Но това означава сума, повече от четиристотин гулдена!
— Аз обаче също се задължавам в продължение на една година да поставям на ваше разположение всичките си подчинени!
— Това наистина е нещо друго!
— Изискването ми е справедливо, нали?
— Поне може да бъде изслушано.
— Поне изслушано? Не мислете, че ще отбия и един-единствен кройцер!
— Хм, аз не съм голяма майсторка в смятането. Плащанията винаги са ми били крайно неприятни. Така че да не се караме!
— Много разумно казано! И тъй, пет процента?
— Да, от мен да мине!
Подаде му ръка и той я стисна.
— Естествено, ще изготвим контракт?
— Контракт… ха!
— Това е безусловно необходимо. Няма да отнеме много време. Веднага ще го напиша.
— Направете го. Аз междувременно ще помоля за една от цигарите ви!
— Ей къде са. Вземете си!
Той седна при писалището и започна да пише. Тя пушеше през това време с най-голямо спокойствие. Уговорените задължения не й създаваха ни най-малка грижа.
— Готово! — каза той след известно време. — Ще ви го прочета. Слушайте!
— О, моля, моля! — отби тя. — Пощадете ме! Никога не съм могла да слушам контракти.
— Но нали трябва да го подпишете!
— И без тези формалности ще го сторя. Дайте перото!
Постави името си върху хартията и се обърна после с прелестна непринуденост към него:
— Сега приключихме. Всеки знае своите права и задължения. И сега ще ви помоля за един съвсем искрен, правдив отговор.
— По какъв въпрос?
— Познавате ли Стартън?
— Лично не.
— Значи тя не е била при вас?
— Не.
— Но следва да се очаква, че ще ви се представи.
— Съмнявам се.
— Имате ли основание?
— Хм-м! — прокашля се онзи няколко пъти смутено. — По този въпрос не би трябвало да говоря.
— Защо? Аз ви помолих за откровеност.
— Действително. Е, мадмоазел, ние сега фактически сме съюзници и при това положение мисля, че не бива да бъда сдържан. Ще споделя следователно, че притежавам няколко реда от ръката на американката.
— А-а! Тя е помолила за подкрепата ви?
— Не.
— Че защо иначе ще ви пише?
Той не можеше и не искаше да каже истината. Беше слушал толкова много за успехите на Елън Стартън, че сметна, ще бъде от полза, ако лично й предложи услугите си. Едва разбрал, че е пристигнала в столицата, той й изпрати следната оферта:
„Майн фронлайн!
Една артистка с Вашата рутина много добре знае каква стойност имат организираните овации при желание за нов ангажимент. Той зависи от успеха на първия спектакъл, а този успех се явява съвсем определено от дружните усилия на онези сили, с които от дълго време имам честта да се разпореждам.
С настоящото поставям моя корпус от шейсет клакьори от мъжки и женски пол на Ваше разположение и съм убеден, че с тяхна помощ ще успеете блестящо да разбиете на рампата своята съперница.
С особено уважение и почитание: