Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Влез! — прозвуча отвътре.
Той влезе. Като го видя, Леда извика с гневен тон:
— Какво търсите тук? Защо тичате подире ми?
— Защото имам да говоря с вас.
— Но аз не желая да знам повече за вас! Вече ви го намекнах!
— Това не може да ме успокои. Последвах ви, защото трябва да говоря с вас, и няма да си тръгна, докато не отговорите на въпросите ми.
— А ако откажа?
— Е, тогава ще науча от друго място, което искате да скриете.
— Не знам какво бих скрила от вас.
— Е, нали сте онази, която някога се наричаше Едита фон Вартенслебен?
— Не го отричам.
— Бяхте любимата на лейтенант Бруно фон Шарфенберг?
— Да.
— Известно време живяхте в уединеност при мен?
— И това е вярно.
— А после внезапно изчезнахте?
— Вече не ми харесваше при вас.
— Напуснали сте хер лейтенанта?
— Да.
— Може би сте го измамили?
— Хер, да повикам ли хотелския слуга, за да ускори тръгването ви?
— Благодаря! Когато му дойде времето, ще си тръгна доброволно.
— Аз обаче изисквам да си тръгнете сега!
— Не и преди да съм получил информация!
— Заповядвам ви за последен път да си вървите!
— А аз няма да си тръгна, докато не ми дадете обяснение.
— В такъв случай ви обръщам внимание, че понастоящем аз съм господарката на тази стая. Помислете какво би означавало точно за вас едно оплакване за нарушение неприкосновеността на дома!
— Как така точно за мен?
— Научих, че сте били арестуван и осъден. Сигурно сте освободен едва наскоро.
Той пристъпи една крачка по-близо към нея. Очите му блестяха, а гласът му трепереше.
— Натяквате ли ми го? — попита.
— Да. Всеки го знае и може да ви го каже и натекне.
— Вие, вие — продължи той, скърцайки зъби, — носите вината да ми бъде стоварено онова бреме!
— Аз? — попита тя гневно.
— Вие! — потвърди той.
— Аха! Ако не се разкарате веднага, наистина ще повикам слугата и ще поискам да ви арестуват или ще направя донесение за нарушаване неприкосновеността на дома.
Посегна към шнура на звънеца.
— Ха! — произнесе той с тон на убеденост. — Сигурно няма да го направите!
— И защо не?
— Много добре знаете каква благодарност ми дължите!
— Благодарност? Аз? На вас?
— Да, разбира се.
— По тоя въпрос не знам и думица.
— Аз ви приех като дете, когато бяхте преследвана. Закрилях ви, изхраних ви и се грижех за вас, когато вашето състояние не ви позволяваше да се показвате. А когато се освободихте от бременността…
— Достатъчно! — пресече го тя с повелителен жест. — Имате претенции да сте направили всичко това? Вие?
— Можете ли да го оспорите?
— Да не би да искате да кажете, че сте го направили по собствена подбуда?
— Съвсем определено?
— Не по заповед на хер лейтенанта Фон Шарфенберг?
— Не.
— А, така значи! Разбирам. Сега идвате да си получите възнаграждението! Един пандизчия от мен няма да получи нищо!
— Фройлайн!
— Не се палете! Да не би да искате да ме заплашвате?
— Не, но искам информация.
— Потърсете си я другаде, само не и при мен! За последен път ви заповядвам да си вървите!
Той поиска нещо да отвърне, но когато тя отново посегна към шнура на звънеца, каза:
— Добре, тръгвам си! Дано не дойде ред да се разкайвате, че днес така сте ме отпратили!
— Празни приказки! При мен те не хващат дикиш!
Той си тръгна. Едва ли съзнаваше как е слязъл по стълбището.
— Е? — попита портиерът любезно. — Успяхте ли да говорите с нея?
— Да — отвърна Петерман като насън.
— Прекрасно създание, нали?
— Да. Къде е била по-рано?
— Това, за съжаление, не знам.
— Тук ли ще остане?
— Ако получи мястото. Вярно, трябва да победи една много способна съперница.
— И наистина е неомъжена?
— Съвсем сигурно!
— Благодаря!
Портиерът поклати глава след мъжа, който имаше толкова объркан вид. А той се повлече бавно по улицата, потънал в тъжни мисли. Мина по няколко улици и преки очевидно без да обръща внимание или да съзнава къде всъщност отива или се намира. Но най-сетне спря и се огледа.
— Тук ли съм? — запита се учудено. — Имам чувството, сякаш някой ме е цапардосал с боздуган по главата. Но трябва да си изясня нещата. Ще отида до предишното си жилище. Нека ме отпратят или дори изхвърлят! Ако старият Креслер е още там, сигурно ще ме приеме.
По-рано, преди осъждането му, беше живял в палата на Шарфенберг. Той всъщност не можеше да се нарече точно палат. Постройката някога бе принадлежала на един патрициански род и впоследствие бе преминала в ръцете на споменатата фамилия.
Когато стигна до него, входът беше отворен. Вляво в коридора на една врата се четеше думата „Портиер“. Почука.