Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Милостива фройлайн, за нас това никак не е дреболия.
— Зная. Бог ще помогне, за да не изпитате никога вече толкова мъчителни тревоги. Вие сте шивачка. Изготвяте ли дамски тоалети?
— Моите, да. Храбростта ми не е стигала по-далеч. Аз съм само шивачка на бельо.
— Това отлично ме устройва. Мога ли да ви възложа някоя поръчка?
— О, Боже, с какво удоволствие бих работила за вас. Но дали ще се справя!
— Определено!
— Аз никога не съм шила такива скъпи неща, каквито носите вие.
— Е, тогава ще работим заедно. Вие ще идвате да ме питате, а може и аз да намина някой път към вашето жилище. Сега много ли сте заета?
— Не. Поръчката на балетмайсторшата беше последната.
— Чудесно! В такъв случай ви ангажирам за себе си… Сами, защо плачеш?
Малката негърка при прозореца точно в този момент бе избухнала в горчиво хълцане. Тя отговори:
— Сами са нещастен, много нещастен!
— Защо?
— Сами трябвало броят хора… ама хора толкова много! Сами могат броят само едно, две, пък хора идват толкова много и толкова бързо, че Сами запъват. Сега хора заминали, а Сами не могла преброи!
Тя загриза сладкиша и бързо намери успокоение в насладата.
— И така, аз ви ангажирам за себе си — повтори Елън. — Не приемайте временно други предложения. Утре ще излезем да купим материали. Мога ли да предплатя част от сметката си при вас?
— О, моля ви, милостива фройлайн! Не може така!
— Може дори много добре. Аз така съм свикнала. Имам навика да питам за сметката на дълги промеждутъци от време, така че за мен действително е по-удобно предварително да уреждам една част Носите ли си портмонето?
— Заповядайте!
Елън го взе, без много да се церемони, от ръката на момичето и отиде до съседната стая. Когато се върна, каза:
— Ето, вземете, мило дете! Съдържанието е за вас. Сложих вътре и визитката си, за да знаете как се казвам. А сега нека позволим на чая да встъпи в правата си.
Когато след около час се намираше на път за дома, Хилда се чувстваше в толкова щастливо настроение, каквото не беше изпитвала никога в живота си. Не можеше да удържи преливащото си сърце. На едно място, където за момент нямаше кой да я види, извади портмонето от джоба и го отвори. Редом с визитната картичка насреща й проблесна само чисто злато.
Не повярва на очите си. Преброи парите и установи, че са точно сто гулдена. И тази сума й бе наброена като предплата за възложена шевна работа! Беше ли изобщо такова нещо възможно?
— Какво щастие! Какво голямо щастие! — прошепна развълнувано. — О, ето, че получихме помощ! Какво ще каже батко! И как ще се зарадва татко и също добрата съседка! Тя е още при него. Аз толкова дълго отсъствах, много, много по-дълго, отколкото възнамерявах! Трябва да побързам, за да се прибера най-сетне вкъщи!…
След като я бе оставил у дома, Макс Холм тръгна да обикаля града, в съответствие с професията си на репортер, та дано наскочи на някое събитие. Всичките му усилия обаче останаха напразни. Това го настрои тъжно, тъй като бе разчитал на мизерния приход — петдесет кройцера за сензационна новина.
После се отправи към локала, в който свиреше за танци. Взе цигулката си и в посоченото време се яви при семейството, което го беше ангажирало за тази вечер.
Трябваше да изсвири на виолина заедно с дъщерята няколко трио за пиано. Неговото изпълнение породи доволство у гостите. Особено впечатление направи, че свиреше обратно — държеше цигулката в дясната ръка, а лъка в лявата.
Когато гостите седнаха на масата, той отиде в един малък кабинет в съседство, където бе сервирано и за него. Нахрани се и пристъпи после до прозореца. Загледа се замислено надолу към заснежената улица. Колко труден и лишен от удоволствия живот водеше сега! Още цели осемнайсет месеца непрестанни и напрегнати упражнения, преди да смее да се надява, че ще може отново да поеме по прекъснатото русло на изкуството! При бедственото положение, в което се намираше с домашните си, това много, много му тегнеше на сърцето.
Потънал в тези нерадостни мисли, изобщо не забеляза, че е влязъл един господин, докато онзи не сложи ръка на рамото му.
— Хер Холм!
Заговореният се обърна сепнато. Като позна господина, той се изчерви от смущение. Но се поклони дълбоко.
— Хер комисионален съветник!
— Сигурно ви обезпокоих или дори стреснах? Съжалявам, ако е така. Оттатък вдигнаха трапезата и аз се възползвах от случая да разменя няколко думи с вас, преди да бъдете принуден да вземете отново инструмента.
— На ваше разположение съм.
Комисионалният съветник ръководеше издаването на „Регирунгсжурнал“, най-значимия вестник в столицата и цялата страна. Той беше известно величие в науката, а като служител и човек — всеобщо уважаван и обичан от подчинените си.