Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
РАБОТЯ…
На екрана се появи секторът, показващ кожения куфар, който Йост беше оставил на пода. По повърхността му нямаше дори драскотина, което беше невъзможно, ако пътникът е преминал поне през една проверка на багажа на летището.
— Увеличи секторите от номер шест до номер десет.
РАБОТЯ…
Този път Ив успя да види месинговата табелка с името на производителя.
— „Кашей“… — замислено промърмори тя. — Интересно до каква информация ще се добера. Компютър, искам сведения за куфара, който е на монитора, и е произведен от „Кашей“.
РАБОТЯ… ПРЕДМЕТЪТ Е ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО МОДЕЛ № 345/92–С, С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „БИЗНЕС ЕЛИТ“, КОЙТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА В ДВА ВАРИАНТА — ОТ КОЖА И ОТ ПЛАТ. РАЗМЕРИТЕ МУ СА 36/15/20 САНТИМЕТРА. АРТИКУЛЪТ ОТГОВАРЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ СТАНДАРТИ, РАЗРЕШЕНО Е ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ ПРИ САМОЛЕТНИ И КОСМИЧЕСКИ ПОЛЕТИ. № 345/92–С Е НОВ МОДЕЛ, КОЙТО Е НА ПАЗАРА ОТ ЯНУАРИ ТАЗИ ГОДИНА. „КАШЕЙ“ Е ТЪРГОВСКОТО НАЗВАНИЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА „СОЛАР ЛАЙТС“ — ДЪЩЕРНА ФИРМА НА КОРПОРАЦИЯТА „РУРК ИНДЪСТРИЙЗ“.
— Това и децата го знаят — помърмори тя. — Интересното е, че моделът е на пазара едва от януари. Компютър, искам… не, остави. — Тя веднага се свърза с Макнаб по видеотелефона: — Необходима ми е справка за артикул 345/92–С на фирмата „Кашей“. Разбери в кои магазини се е продавал моделът след пускането му на пазара през януари тази година. Следващата ти задача е да обиколиш тези магазини и да съставиш списък с имената на клиентите, които са си купили черни кожени куфари от този модел.
— Това ще отнеме доста…
— Време — прекъсна го тя. — Имаш ли други възражения?
— Не, лейтенант. Веднага ще започна работа по задачата.
— Аз също — промълви тя. Изправи се, грабна якето си от закачалката и дисковете от бюрото и отиде в общото помещение. Както винаги помощничката й беше на работното си място в преградената си кабинка.
— Пийбоди, прибирам се вкъщи, за да проверя едни данни в компютъра. От теб искам да се заемеш с косата.
— Каква коса, лейтенант?
— Тази на Йост. Внимателно гледах записа и съм сигурна, че при регистрирането си в хотела е бил с перука. Тази прическа не му отива и не отговаря на стила му, следователно е носил перука, и то много скъпа. Обзалагам се, че притежава цяла колекция. Започни с онази, която се вижда на записа, и се постарай да разбереш откъде я е купил. Обади се на най-прочутите фризьорски салони и на магазините за перуки в най-големите градове, защото нашият човек винаги купува най-доброто. Интересувай се само от перуки от естествен косъм, които са противоалергични или както там ги наричат. Господин Йост си пада по скъпите вещи — носи куфар от кожа вместо от плат.
Пийбоди понечи да попита какво е общото между перуката и кожения куфар, но началничката й вече беше на вратата.
Ив паркира колата на алеята и тръгна към къщата, в този момент Рурк отвори външната врата и заслиза по стъпалата. Тя отметна бретона от очите си и разсеяно си помисли, че е крайно време да се подстриже. Намръщено изгледа съпруга си и попита:
— Какво правиш тук?
— Може би си забравила, но и аз живея в тази къща.
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Между другото, и аз имам основание да ти задам същия въпрос. Дежурството ти още не е приключило.
— Нося дискове, които искам да прегледам у дома, не на служебния компютър.
— А-ха!
— Позна! Радвам се, че си тук — тъкмо ще спестя малко време. Налага се да отговориш на един-два въпроса… — Рурк сложи ръка на рамото й и тя не довърши изречението.
— Отбих се за малко, за да настаня Мик в една от стаите за гости.
— Мик ли? — Ив смаяно го изгледа. — Поканил си го да ни гостува, така ли?
— Да. Имаш ли нещо против да остане няколко дни?
— Не — промърмори тя и си помисли, че е избрал най-неподходящия момент да покани гост у дома. — Както вече спомена, все пак живееш тук.
— Ти също. Знам, че Мик е част от миналото ми, което предпочиташ да забравиш, лейтенант. — Прокара пръст по каишката на кобура й, и добави: — Но този период от живота ми е факт и не може да бъде заличен.
— Познавам неколцина твои приятели от Дъблин. Брайън ми е много симпатичен.
— Знам. — Той сложи ръце на раменете й, сетне ги плъзна по гърба й и се наведе, докато челата им се допряха: — Навремето с Мик бяхме много близки, Ив, може би дори по-близки от братя. Прекарахме заедно и хубави, и лоши моменти. Смятах го за мъртъв и се бях примирил със смъртта му.
— А сега разбра, че е жив и здрав — промълви тя. Знаеше какво означава приятелството, познаваше и добрите, и лошите му страни. — Помоли го, докато ни гостува, да не прави нищо, заради което ще бъда длъжна да го арестувам.