Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
— Чудесно се справяш, Дейна. Всички много се гордеем с теб.
— Благодаря, Филип.
— Време е да си поговорим за новия ти договор. Най-напред…
— Напускам.
— Моля?
— Когато ми изтече договорът, вече няма да правя програмата.
Изгледа я удивено.
— Защо ще напускаш? Не ти ли харесва тук?
— Много ми харесва. Искам да остана в УТЕ, но като кореспондент в чужбина.
— Но кореспондентите живеят зле — избухна той. — Защо, за бога, искаш да ставаш кореспондентка?
— Защото ми писна да слушам какво ще сготвят за вечеря знаменитостите или как са се запознали с петия си съпруг. Водят се войни, хората страдат и умират, но никой не се тревожи за това. Искам да ги накарам да проявят загриженост. — Тя дълбоко си пое дъх. — Съжалявам, не мога повече да остана тук. — Изправи се и тръгна към вратата.
— Чакай малко! Сигурна ли си, че точно това искаш да правиш?
— Винаги съм искала да го правя — тихо каза Дейна.
Той се замисли.
— Къде искаш да отидеш?
Отне й малко време, за да може да осмисли въпроса му.
— Сараево.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Да си губернатор беше дори по-вълнуващо, отколкото Оливър си беше представял. Властта беше изкусителна метреса и той я обичаше. Решенията му се отразяваха на стотици хиляди хора. Стана специалист по отклоняване на щатското правораздаване, а влиянието и репутацията му все повече се разширяваха. „Аз наистина променям нещата“ — радостно си мислеше. Той си спомни думите на сенатора Дейвис: „Това е само началото, Оливър. Карай внимателно.“
И той беше внимателен. Преживя многобройни любовни авантюри, но те никога не станаха достояние на хората. Знаеше, че така и трябваше да бъде.
От време на време Оливър се обаждаше в болницата, за да се осведоми за състоянието на Мириам.
— Все още е в кома, господин губернатор.
— Дръжте ме в течение.
Едно от задълженията му като губернатор беше да организира официални вечери. Сред почетните гости имаше поддръжници, изтъкнати спортисти, хора от шоубизнеса, изявени политици и други видни личности. Джан беше изискана домакиня и на Оливър му харесваше отношението на хората към нея.
— Току-що говорих с татко — каза му тя един ден. — Следващата събота и неделя организира парти в дома си. Иска да отидем. Ще има хора, с които трябва да те запознае.
Същата събота в импозантния дом на сенатора Дейвис в Джорджтаун Оливър откри, че се ръкува с едни от най-влиятелните личности във Вашингтон. Партито беше чудесно и той много се забавляваше.
— Добре ли се забавляваш, Оливър?
— Да. Партито е чудесно. За по-хубаво и не можеш да си мечтаеш.
— Като си говорим за мечти — каза Питър Тейгър, — спомних си нещо. Оня ден Елизабет, шестгодишната, беше в лошо настроение и не искаше да се облече. Бетси направо се беше изнервила. Елизабет я погледна и попита: „Мамо, за какво си мислиш?“, а Бетси каза: „Скъпа, просто си мечтаех да си в добро настроение, да се облечеш и да закусиш като послушно момиче“. А Елизабет й отвърна: „Мамо, мечтата ти е неизпълнима!“ Не е ли страхотно? Тия деца са невероятни. Ще се видим по-късно, губернаторе.
На прага се появи една двойка и сенаторът Дейвис отиде да ги посрещне.
Италианският посланик Атилио Пиконе беше внушителен шейсетгодишен мъж, мургав и със сицилиански черти. Съпругата му Силва беше една от най-красивите жени, които Оливър бе виждал през живота си. Преди да се запознае с Атилио била актриса и все още била популярна в Италия. Ръсел разбираше защо. Очите й бяха големи, кафяви и чувствени, лицето й беше като на мадона, притежаваше изкусителното тяло на женски портрет на Рубенс. Беше с двадесет и пет години по-млада от съпруга си.
Сенаторът Дейвис заведе двойката при зет си и му ги представи.
— Приятно ми е да се запознаем — изрече Оливър.
Не можеше да откъсне очи от жената.
— Много съм слушала за вас — усмихна се тя.
— Надявам се, че не е било нещо лошо.
— Аз…
— Сенаторът Дейвис има много високо мнение за вас — намеси се мъжът й.
— Поласкан съм — отвърна той и погледна Силва.
Сенаторът отведе гостите.
— Това излиза от рамките, господин губернаторе — отбеляза Дейвис, когато се върна при Оливър. — Забранен плод е. Отхапеш ли го, можеш да се простиш с бъдещето си.
— Спокойно, Тод. Аз не…
— Сериозно ти говоря. Така веднага можеш да развалиш отношенията между двете ни страни.
— Радвам се, че се запознахме — каза Атилио в края на вечерта.
— За мен беше удоволствие.
— С нетърпение очакваме да ви видим отново — тихо каза Силва и хвана Оливър за ръка.