Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Големият успех за Дейна дойде осем месеца след като беше започнала работа в УТЕ. Тъкмо беше свършила с текстовете на вечерните новини в десет без петнадесет и се готвеше да си върви. Когато влезе в студиото, там цареше хаос. Всички говореха един през друг.
— Къде е тя, по дяволите? — крещеше Роб Клайн, режисьорът.
— Не знам.
— Никой ли не я е виждал?
— Не.
— Обадихте ли й се по телефона вкъщи?
— Секретарят й беше включен.
— Чудесно. В ефир сме — погледна той часовника си — след дванайсет минути.
— Може би Джулия е претърпяла злополука — обади се Майкъл Тейт. — Може дори да е загинала.
— Това не я оправдава. Трябваше да се обади.
— Извинете… — каза Дейна.
Режисьорът раздразнено се обърна към нея.
— Да?
— Ако Джулия не се появи, аз бих могла да я заместя.
— Я стига с тия работи. — Отново се обърна към помощника си: — Обади се на охраната и виж дали е влязла в сградата.
Помощникът взе телефона и набра номера.
— Джулия Бринкман влезе ли вече… Ами, когато дойде, предайте й веднага да се качи тук.
— Накарай го да й държи асансьора. В ефир сме след — отново си погледна часовника — седем проклети минути.
Дейна го наблюдаваше как го обзема все по-голяма паника.
— Бих могъл да чета всички новини — каза Майкъл Тейт.
— Не — озъби се режисьорът. — Имаме нужда от вас двамата. — Отново си погледна часовника. — Три минути. По дяволите! Как можа да ни сервира такова нещо? В ефир сме след…
— Аз знам текстовете. Аз съм ги писала — намеси се Дейна.
Той я погледна.
— Не си гримирана. Не си облечена подходящо.
— Две минути — извика звукорежисьорът от кабинката си. — Моля да заемете местата си.
Майкъл Тейт сви рамене и зае мястото си пред камерите.
— По местата, моля!
— Лека нощ, господин Клайн — усмихна се Дейна на режисьора и тръгна към вратата.
— Чакай малко! — Той потърка с ръка челото си. — Сигурна ли си, че можеш да го направиш?
— Пробвайте — отговори му тя.
— Нямам друг избор, а? — изпъшка той. — Добре. Качвай се. Господи! Защо не послушах майка си и не станах доктор?
Дейна изтича и седна до Майкъл Тейт.
— Тридесет секунди… двадесет… десет… пет…
Режисьорът даде знак и червената лампичка на камерата светна.
— Добър вечер — спокойно произнесе Дейна. — Добре дошли в новините в десет часа на УТЕ. Първата ни новина е от Холандия. Днес следобед в училище в Амстердам избухнала бомба и…
Останалата част от новините мина гладко.
На следващата сутрин Роб Клайн влезе в кабинета на Дейна.
— Лоши новини. Снощи Джулия претърпяла автомобилна катастрофа. Лицето й е… — той се поколеба — обезобразено.
— Съжалявам — отвърна Дейна. — Много ли е зле?
— Доста.
— Но днес пластичната хирургия може…
— Не и този път — поклати глава той. — Няма да се върне.
— Искам да отида да я видя. Къде е?
— Ще я закарат при семейството й в Орегон.
— Толкова съжалявам.
— Всяко зло за добро. — Погледна я изпитателно. — Снощи мина добре. Ще те държим, докато не намерим друга говорителка.
Дейна отиде при Мат Бейкър.
— Гледахте ли новините снощи? — попита тя.
— Да — изръмжа той. — За бога, сложи си малко грим и намери по-подходяща рокля.
— Добре — нещастно отвърна тя.
— Не беше зле — отбеляза Мат Бейкър накрая. — Като се имаше предвид кой го казва, това си беше голям комплимент.
— Между другото, голямата клечка каза да те оставим — осведоми я режисьорът на петия ден.
Тя се почуди дали голямата клечка беше Мат Бейкър.
За шест месеца Дейна стана неизменна част от вашингтонската сцена. Беше млада и красива и личеше, че е интелигентна. В края на годината я повишиха и й повериха някои специални предавания. Едно от тях, „Тук и сега“, в което вземаше интервюта от знаменитости, стигна върха на зрителските класации. В интервютата й личеше лично отношение и съчувствие към интервюираните и знаменитостите, които се колебаеха да се появяват в други предавания, я молеха да ги покани в нейното. Вестници и списания започнаха да интервюират Дейна. Тя самата ставаше знаменитост.
Нощем гледаше международни новини. Завиждаше на кореспондентите в чужбина. Те вършеха нещо важно. Правеха исторически репортажи, информираха света за важни събития, които се случваха по цялата земя. Чувстваше се неудовлетворена.
Двугодишният й договор с УТЕ почти беше изтекъл. Филип Коул, шефът на кореспондентите, я извика в кабинета си.