Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Стейси Тейлър беше на около двайсет и пет години. Трудно беше да се каже дали е хубава или не, защото в този момент лицето й беше подуто и насинено. Опитваше се да вземе чаша вода от една масичка до леглото, когато Дейна влезе.
— Цветя за… — при вида на лицето й спря ужасена.
— От кого са? — Жената едва говореше.
Дейна беше махнала картичката.
— От един… от един ваш обожател.
Стейси Тейлър подозрително я изгледа.
— Може ли да ми подадете водата?
— Разбира се. — Тя остави цветята и й подаде чашата с вода. — С нещо друго да ви услужа? — попита.
— Да — изпъшка жената. — Можете да ме измъкнете от това гадно място. Мъжът ми не позволява да ме посещават. Писна ми да гледам все тия доктори и сестри.
Дейна седна на един стол до леглото.
— Какво ви се е случило?
— Не е ли очевидно? — изсумтя тя. — Претърпях автомобилна катастрофа.
— Сериозно?
— Да.
— Ужас — изрече репортерката скептично.
Беше направо бясна от яд, защото тази жена несъмнено беше бита.
След четиридесет и пет минути Дейна излезе, узнала истинската причина за престоя на Стейси в болницата.
Когато се върна в „Уошингтън Трибюн“, на вратата имаше друг пазач.
— Какво обич…
— Не е по моя вина — задъхано каза Дейна. — Повярвайте ми, закъснях заради проклетото движение. Кажете на господин Бейкър, че вече се качвам. Направо ще побеснее, че съм закъсняла. — Хукна към асансьора и натисна копчето. Пазачът учудено погледна след нея, а после започна да избира номера.
— Ало. Кажете на господин Бейкър, че една млада жена, която…
Асансьорът пристигна. Дейна влезе и натисна бутона за третия етаж. Там като че ли кипеше още по-оживена дейност, ако това изобщо беше възможно. Сновяха репортери, хукнали да не изпуснат крайния срок. Тя стоеше и трескаво се оглеждаше. Най-после забеляза това, което търсеше. В една кабинка със зелен надпис, на която пишеше ГРАДИНАРСТВО, имаше празно бюро. Дейна бързо се приближи и седна. Погледна компютъра пред себе си и започна да пише. Историята толкова я беше погълнала, че загуби представа за времето. Когато приключи, пусна написаното през принтера и страниците заизлизаха. Тъкмо ги събираше, когато усети нечие присъствие зад себе си.
— Какво, по дяволите, правите? — попита Мат Бейкър.
— Търся си работа, господин Бейкър. Написах това и смятам…
— Криви са ви сметките — избухна той. — Човек не може така да нахълтва и да се разполага по чужди бюра. А сега веднага се измитайте, преди да съм извикал охраната да ви арестува.
— Но…
— Вън!
Дейна се изправи с достойнство. Напъха страниците в ръцете на Бейкър и тръгна към асансьора.
Мъжът поклати глава: „Боже! Докъде стигнахме, по дяволите?“ Под бюрото имаше кошче за боклук. Когато се приближи до него, Мат погледна първото изречение на репортажа на Дейна: „Стейси Тейлър с посиняло и издрано лице потвърди днес, че е в болница, защото прочутият й съпруг и рокзвезда Трип Тейлър я пребил. Всеки път, когато забременеела, я пребивал. Не искал деца.“ Мат продължи да чете, онемял от учудване. Той вдигна поглед, но младата жена си беше отишла.
Стиснал листовете, Мат хукна към асансьорите с надеждата да я открие, преди да е изчезнала. Когато притича зад ъгъла, тя беше там. Облегнала се беше на стената и чакаше.
— Как направихте интервюто? — попита той.
— Вече ви казах — простичко отвърна Дейна. — Аз съм репортерка.
Той дълбоко си пое дъх.
— Елате в кабинета ми.
Те отново бяха в кабинета на Мат Бейкър.
— Браво — завистливо й каза той.
— Благодаря! Направо не знам как да изразя радостта си — възбудено изрече Дейна. — Аз ще бъда най-добрата репортерка, която някога сте имали. Ще видите. Това, което най-много искам, е да бъда кореспондентка в чужбина, но имам желание с работа да стигна до този пост, дори и да ми отнеме цяла година. — Забеляза изражението му. — Или може би две.
— Нямаме свободни работни места в „Трибюн“, освен това има и списък на чакащи за тази работа.
Изумена го погледна.
— Но аз предположих…
— Почакайте. Когато един репортер започне да предполага разни работи, мами себе си. Разбирате ли?
— Да, господине.
— Добре. — За миг той се замисли, а после реши. — Гледате ли предаванията на телевизионния канал на „Трибюн Ентърпрайсиз“?
— Не, господине. Не бих казала, че…
— Е, сега ще можете. Имате късмет. Там се освободи едно място. Един журналист току-що напусна. Можете да дойдете на негово място.
— И какво ще правя? — предпазливо попита тя.