Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Дошла съм да се срещна с Гонт — повиши глас Топаз, за да се чуе над врявата.
Бодигардът поклати глава и размаха металния бокс пред лицето й. Внезапно той се ухили и допря шиповете до кожата й. Тя го ритна с коляно в слабините, изчака го да се приведе напред и тогава го удари с юмрук. Бодигардът се строполи на пода и остана там неподвижен. Някаква жена наблизо изпищя пронизително, ала Топаз вече се бе обърнала с лице към втория бодигард. Той бе по-едър от първия и носеше меча си по начин, който зловещо издаваше, че знае как да го употребява. Тя измъкна разрушителя си и го простреля в гърдите. Живият енергиен лъч го прониза за части от секундата и проби широка дупка в стената зад него. Бодигардът рухна мъртъв на земята, а от овъглената рана на гърдите му се вдигна дим. В „Червената пика“ се възцари неочаквана тишина, а единственият звук бе глухият шепот, който се носеше като ропот сред наблюдаващата тълпа.
„Енергиен пистолет… енергиен пистолет.“
Топаз извърна поглед към Гонт и бавно се усмихна. Не бе приятна гледка, но Гонт не трепна. Той пристъпи храбро напред да я пресрещне, като внимаваше да държи ръцете си встрани от хълбоците и да не прави внезапни движения. Отблизо спокойното му приветливо лице не можеше да заблуди никого. Очите му бяха тъмни и коварни и чувство на неприкрита злоба витаеше около него подобно на миризмата на прясно проляна кръв.
— Ти току-що уби двама отлични мъже — промълви той спокойно с приятен и самоуверен глас. — Скъпо ще ми струва да ги заменя, надявам се, че си имала основателна причина да ги убиеш.
— Трябваше да привлека вниманието ти — отвърна Топаз. — Търся някого. Ти знаеш къде се намира.
Гонт поклати глава.
— Аз не предавам хората си на стражата. Това е лош бизнес.
— Гонт, не го искам за стражата. Искам го за себе си.
Гонт я изучаваше внимателно, забил поглед в робата й и изследователската й пелерина. Той сви рамене.
— Кажи ми името му.
— Стърлинг. Охрана е на космодрума. Бивш гладиатор.
— Познавам го. Почакай тук и ще ти го доведа.
Топаз кимна, очите й бяха ледени като нощ в Пристанището на мъглите. Гонт се извърна и тълпата мълчаливо му стори път. Накрая той хлътна зад една врата зад бара и Топаз остана сама сред струпалото се множество. Тя плъзна поглед наоколо и мнозина извърнаха очи, тъмни очи, горящи с едва сдържана омраза, страх и подозрение. Някой се размърда от лявата й страна и тя леко повдигна дясната си ръка, за да демонстрира пред всички револвера си. Шумотевицата стихна и се възцари дълго мълчание. Имаше чувството, че се намира в странна глуха и мъртва гора, заобиколена от призрачни разгневени и опасни диви, кръвожадни зверове. Лека усмивка заигра по лицето й при това сравнение, но в същия миг тя се озърна за Стърлинг и усмивката й угасна. Вратата зад бара се открехна и от нея излезе Гонт, следван от Стърлинг. Тя спокойно кимна при вида на набразденото му лице и преметна оръжието в лявата си ръка. Стърлинг и Гонт излязоха пред бара и тя извади меча си.
— Стърлинг — остро произнесе тя и гласът й прокънтя сред тишината, — дошла съм за теб.
Стърлинг отстъпи десетина крачки и я проучи внимателно с поглед.
— Значи ти си Топаз — промълви накрая той. — Винаги съм мислил, че си по-висока.
В отговор Топаз го изгледа и не произнесе нищо. Стърлинг се озърна към заобиколилата ги тълпа, сякаш търсеше съчувствие или подкрепа, ала онова, което излъчваха лицата около него, не му вдъхна увереност. Той мълниеносно стрелна с поглед Питър Гонт.
— Ще й позволиш ли да го стори? Нима ще й разрешиш да отведе някой от твоите хора току-така?
— Ти не си от нашите — изрече Гонт спокойно. — Ако не искаш да тръгнеш с нея, си е за твоя сметка. — Той обърна поглед към множеството. — Направете им малко място.
Тълпата от клиенти се подчини на тихо произнесената заповед и оформи кръг около нея и Стърлинг. Тя пристъпи бавно напред и Гонт побърза да се шмугне сред множеството. Стърлинг отстъпи предпазливо встрани. Измъкна бляскав ятаган от ножницата на хълбока си и издърпа разрушител от скрит до рамото му кобур. После потупа с лявата си длан хълбока си и в ръката му проблясна широк квадрат ослепително ярка светлина: силов щит. Тя се усмихна мрачно и активира собствения си силов щит. Щитовете забръмчаха леко в тишината, щом двамата противника започнаха да се дебнат. Топаз се движеше грациозно и самоуверено, прехвърляйки наум простите правила на битката. „На един разрушител са му нужни поне две минути да се презареди след всеки изстрел. Силовият щит е годен за десетминутна употреба, след това кристалът трябва да се презарежда половин час, преди да бъде пуснат отново в действие. Един щит би могъл да спре меч и да отбие изстрел. Мечът не се нуждае от презареждане.“