Светът на мъглите

Стийл несигурно пристъпи от крак на крак и се чудеше какво да отвърне.

— Точно сега ме интересува какво се крие в „Гибелен огън“. Ще ми помогнеш ли?

Топаз сви рамене.

— Колкото по-бързо приключи всичко това, толкова по-скоро ще мога да се върна към личните си работи. Ако има чуждоземен на борда, ще го открия.

— Благодаря ти.

Топаз го изгледа с подозрение.

— Какво те засяга лично теб това, Стийл? Страхуваш се, че бегълците могат да направят контрабанда зад гърба ти?

— Знам добре задълженията си — студено произнесе Стийл. — И ги изпълнявам.

— На някаква цена.

Стийл извърна очи настрани, неспособен да издържи на сардоничния й поглед.

— Чух, че имаш известно затруднение при предаването на кристала с памет, изследовател.

— Лошите новини се разпространяват бързо. Един крадец се опита една нощ да открадне кристала; очевидно никой не го бе уведомил, че съм сирена.

Стийл леко се усмихна.

— Какво нещастие за него. Знае ли се вече кой е?

— Не още — отвърна Топаз. — Някак си успя да се измъкне от мен.

Стийл повдигна вежди.

— Кристалът е все още заключен на сигурно място в ковчежето — отбелязах равен глас Топаз. — И все още беше там, когато го връчих на охраната ти. Надявам се, че си щастлив да чуеш това, директоре.

— Разбира се, изследовател, разбира се.

Стийл лапна друг бонбон, загърна се плътно с наметалото си и се взря любопитно в одеждите на Топаз. Забеляза веднага, че отново носеше старата си униформа на изследовател, но си помисли, че е по-добре да не го коментира, освен ако тя не пожелаеше сама. Докато я разглеждаше, тя леко се извърна на пети, за да огледа главната херметична камера на „Гибелен огън“ и той зърна овъглената дупка на гърба на дебелото й морскосиньо наметало. Внезапно потрепера Съвсем не от студа. Как можеше да носи още това проклето наметало? Леко сви рамене и извърна поглед встрани. Лунният диск проблясваше бледо през мъглата, по земята леко се стелеше сняг. Той налапа последния бонбон и изтри мръсните си пръсти в кожата на дрехата си. Бързо надяна ръкавиците и потупа ръце, за да прогони студа. Ако Топаз си въобразяваше, че присъствието й щеше да му попречи да вземе обикновения десятък от плячката, която бегълците носеха със себе си, дълбоко грешеше. Трябваше само да бъде малко по-внимателен, това бе всичко.