Пазителят на монетния двор

— Защо мислите така?

— Тя ни каза, че съпругът й само е платил с фалшивата монета като с истинска, а същината на въпроса е, че той ги прави. Бернингам почти сигурно е човекът, усъвършенствал новия процес за производство на фалшиво злато. Но тя може би все още се надява, че ще го спаси от бесилката, макар че според мен обесването и бракът са много сходни като съдба.

Нютон каза на кочияша да кара към Лондонската крепост и оттам обратно на Джърмин Стрийт.

— Искам да ви помоля за една услуга. Госпожица Бартън не трябва да знае нищо за тазвечершното ни приключение. Тя е чувствително дете, склонно на всякакви фантазии, и ще ми бъде много неудобно, ако всеки път когато излизам, ме задържа с въпроси за безопасността ми. Задълженията ми към Монетния двор са неща, за които ще бъда щастлив племенницата ми да не знае.

— Разчитайте на мен, сър. Ще бъда пример за дискретност, що се отнася до младата дама.

Той кимна.

— Но след като сега се осмелявам да се радвам на доверието ви, сър, бих желал да се възползвам и да ви напомня за един въпрос, относно който неведението продължава да е обида за мен — добавих аз. — Бих искал да ви попитам дали сте разбрали още нещо за смъртта на Джордж Мейси, за чието убийство също ме заклехте да мълча. Ще ви бъда благодарен, ако го споделите с мен, защото признавам, че смъртта на предшественика ми тревожи мислите ми.

— Правите добре, че ми напомняте. Опитах се да получа повече информация. Мейси беше изключително трудолюбив и образован човек, макар че, изглежда, се е опитал да обогати познанията си. Често се е съветвал с човек, който подозирам, че е бил един от доносниците му, златар на име Сейнт Леджър Скруп. Странно, но името ми се струва познато, макар че не мога да се досетя откъде. И след като досега господин Скруп трябваше да бъде извън страната, признавам, че не съм се занимавал с този въпрос и следователно, напомнянето ви е много уместно. Утре ще посетим господин Скруп на работното му място на Странд. Може би той ще хвърли светлина върху едно писмо, написано на чужд език. Според приятеля му господин Алингам, дърводелецът в Тауър, Мейси е положил много усилия да го разбере.

През стъклото на каретата видях, че познатите очертания на Лондонската крепост се появяват на лунната светлина като града на цар Приам, окъпан в блясъка на сребристия взор на Зевс. Каретата спря пред Средната кула, близо до Барбикан, където лъвовете неспокойно ръмжаха, и аз слязох. Нощта беше студена и въздухът миришеше лошо от изпражненията на дивите зверове долу. Нютон се наведе през прозореца, за да ми каже още нещо, преди да се разделим.

— Утре в девет часа ще се срещнем пред водонапорната кула при Йорк Билдингс и ще отидем при господин Скруп. А след това може да посетим Бернингам в „Уит“.

Той почука с бастуна си по тавана на каретата и колелата затракаха на запад по Теме Стрийт.

Обърнах се и се приближих до пазача пред кулата Байуърд, който се беше отдалечил от поста си. Спрях да поговоря с него, защото ми беше станало навик да се опитвам да подобря отношенията между Монетния двор и Артилерията. Говорихме как човек може да се стопли, когато е на пост, и в коя кула има най-много духове, тъй като винаги когато се разхождах из Тауър нощем, се опасявах, че ще видя призрак. Срамувах се, че не мога да превъзмогна страха си. В своя защита обаче бих казал, че там се бяха случили множество ужасяващи неща, и ако имаше място, обитавано от духове, това беше Лондонската крепост. Пазачът смяташе, че Кулата със скъпоценностите, също известна като Кулата Мартин, е свързана с много легенди за призраци. Скоро в разговора ни се включи сержант Роан, който отлично познаваше Тауър.