Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Земята на средното стъпало е по-добра и не е изложена на такъв остър студ; това веднага личи по дърветата, които са и по-високи, и от по-благородни видове. Там растат кленове, дъбове и липи, плачещи върби и лески. Няма никакви иглолистни дървета. По по-голямата площ обработваема земя и по красивите и: големи къщи се вижда, че там хората живеят по-добре; На средното стъпало има много черкви сред големи села; то изобщо е по-богато и по-красиво от горното стъпало.
Ала най долното стъпало е все пак най-хубаво. То е покрито с плодородна земя, а там, където достига морето, няма и следа от смоландските студове. Тук виреят буки, кестени и орехи. Тези дървета стават толкова високи, че стърчат над покривите на черквите. И нивите тук са най-големи, но хората не са само горски работници и земеделци, а се занимават и с риболов, търговия и мореплаване. Ето защо тук и къщите са най-скъпи, и черквите — най-красиви. Селата пък около тях са се превърнали в цели градчета.
Това обаче съвсем не е всичко, което може да се каже за трите стъпала. Когато горе на покрива на голямата къща Смоланд вали дъжд или се топят снеговете, водата трябва да си намери път. И наистина една част се стича надолу по голямата стълба. Отначало тя се разливала по цялата широчина на стълбата, но лека-полека са се образували вдлъбнатини и водата постепенно почнала да тече по няколко добре оформени корита. А водата си е вода, каквото и да я правиш. Тя не остава нито миг в бездействие. На едно място подрива, изглажда и отнася, на друго — нанася. Издълбава коритата и ги превръща в долове, наслагва по стените им пръст и по нея храстите, пълзящите растения и дърветата израстват толкова нагъсто, че почти закривай потока, който тече долу. А когато потоците стигнат стръмнините между стъпалата, те трябва да се спуснат главоломно надолу и тия пенливи водопади има такава грамадна сила, че могат да движат израсналите като гъби край тях мелници и фабрики.
Но и с това разказът за стълбата с трите стъпала не се изчерпва. Трябва да се каже още, че според преданията горе в голямата къща Смоланд живеел някога един великан. Той бил вече много остарял и на тия години не му се слизало по дългата стълба, за да лови сьомга в морето. Намирал, разбира се, че е по-удобно сьомгата да отива горе при него.
И ето той се качил на покрива на голямата къща и почнал да хвърля оттам грамадни камъни в Балтийско море. Великанът хвърлял камъните с такава сила, че те прелитали над цялата Блекинге и падали в морето. Сьомгата така се изплашила, че напускала морето, бягала нагоре по реките на Блекинге, промъквала се през потоците, прескачала с големи скокове водопадите и спирала едва когато стигнела навътре в Смоланд, пред краката на стария великан.
Че това е така, се вижда от многобройните острови и островчета покрай бреговете на Блекинге, които не са нищо друго освен големите камъни, хвърлени от великана.
Вижда се още и от това, че сьомгата и досега се промъква нагоре по реките на Блекинге и през потоци и вирове стига чак до Смоланд.
Жителите на Блекинге са много благодарни на стария великан и истински го почитат, защото мнозина от тях и до днес се прехранват, като ловят сьомгата в реките и работят в каменоломните по островите.
VIII
Край реката Ронебю
Петък, 1 април
След като напуснаха Сконе, дивите гъски и лисицата Смире никак не се надяваха, че ще се срещнат пак някой ден. Но стана така, че гъските минаха през Блекинге, а там се бе заселила и лисицата Смире. Досега тя беше скитала из северната част на страната, дето няма големи господарски градини и паркове, пълни със сърни и вкусни сърненца. Не може и да се опише колко недоволна беше Смире.
Един следобед, като бродеше из дивата гориста местност недалеч от реката Ронебю, Смире видя над главата си ято диви гъски. Скоро забеляза, че една от гъските е бяла и веднага разбра с кого има работа. Без да се бави нито миг, тя тръгна подир гъските. Хапваше й се хубаво месце, а и много й се искаше да си отмъсти за всички неприятности, които те й бяха причинили.
Гъските летяха на изток, докато стигнаха реката Ронебю, а след това завиха и тръгнаха на юг. Смире разбра, че си търсят място за нощуване край брега на реката и се зарадва, че без големи мъчнотии ще пипне една-две от тях. Ала когато най-сетне откри мястото, дето гъските се бяха настанили, остана много разочарована: то беше толкова добре защитено, че тя по никакъв начин нямаше да може да се добере до тях.