Основи на безвластието
- Автор: Хаджиев Георги
- Год: 1958
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Основи на безвластието». Краткое содержание книги:
Институции на властта
Властта е една от основните причини за злините в обществото при съвременното му устройство. Тя се осъществява в три основни форми - икономическа, политическа и духовна. Тези три основни форми на властта са израз на един и същи принцип: правото на господство на човек над човека. Те са представени в трите исторически институции, които анархизмът отрича: собствеността, държавата и църквата. Собствеността е основа на икономическата власт, държавата на политическата, а църквата на духовната. Тези три социални институции, паразитни израстъци на човешкото общество, имат различна възраст, но от момента, когато се появяват на историческата сцена, най-често се проявяват като съюзници, макар понякога да си съперничат и да враждуват помежду си за надмощие. В края на краищата те винаги са стигали до мирно разбирателство в името на господството над обществото. "Териториите" на тези три институции на властта не са строго разграничени, макар всяка от тях да представлява предимно определена форма на власт. Често се случва преплитане и едновременно упражняване на другите форми на властта с една или друга от тези институции. Така например църквата се стреми често да бъде не само "пастир на душите", но и да упражнява политическа власт, както и да експлоатира човека в качеството си на собственик и капиталист. Собствеността и капиталът още по-често се съчетават с политическата и духовната власт. Колкото до държавата, най-типичната форма на господство над човека, тя никога не е преставала в продължение на цялата човешка история да се стреми да концентрира в свои ръце пълното господство над хората -политическо, духовно и икономическо. Такава е основната тенденция, която все повече се осъществява в съвременната епоха. Затова именно анархистите, като не престават да атакуват всички форми на властта, за разлика от марксистите, отдават приоритетно значение на разрушаването на държавата в процеса на социалното преустройство.
ДържаваПроблемът за държавата, от всички проблеми, които засяга анархистичният мироглед, е най-добре разработен. Анархистичната критика на държавата, в сравнение с всички социални учения и движения, е най-добре обоснована от анархистите. Това се признава от всеки добър историк, от всеки безпристрастен и честен изследовател на социалните движения и учения.
Ако вникнем внимателно в критиката, която либералните буржоазни философи правят на фашизма, хитлеризма, на всички тоталитарни системи и особено на болшевизма, ще видим, че всички аргументи са взети от арсенала на съкрушителната анархистична критика към държавата. Тези критици открито подчертават, макар и често само на думи, предпочитанието си към свободата на личността и нейните неотменни права в конфликта, който се поражда между човешката личност и държавата. Този факт е толкова очебиен, че дори някои анархисти го приемат като искрена позиция на тъй наречените либерали.
Колкото до марксистите, които с право могат да се считат за най-добрите, най-логичните и най-пълните изразители на държавническата идея, те никога не са могли да излязат от задънената улица, в която ги поставя анархистичната критика към държавата. Първи към тази критика се нагоди Карл Маркс, а след него Енгелс, предричайки бъдещата съдба на държавата след социалната революция - в музея, редом с "хурката и бронзовата брадва". Големият демагог Ленин побърза по време на революцията в Русия от 1917 година да повтори на висок глас същото обещание за музейното предназначение на държавата. Той обаче, подобно на своите учители не определи рамките на това бъдеще. В днешно време югославските сталинисти също прибягват до модерното прокламиране на постепенното "отмиране" на държавата. Те въвеждат някакви общински децентрализации и работнически съвети в администрирането на стопанството. Малко са обаче хората, които могат да бъдат измамени от тези декларации и на последно място това са югославските работници и селяни. Просто защото въпросното "отмиране" на държавата не засяга ни най-малко основните й стълбове - армията, полицията, съда. Именно югославският съд осъди на тригодишна каторга искрения теоретик на марксическото "отмиране" на държавата Милован Джилас. Истината обаче е, че московските сатрапи сериозно се смущават от брътвежите за "отмиране" на държавата. На практика те въобще не искат повече да чуят за старите формули, една от които е на самия Ленин. В книгата си "Държава и революция" той пише, че има ли държава - няма свобода, осъществи ли се свободата - държавата ще изчезне.