Основи на безвластието

Кропоткин

"Законът е само за робовете."

Провъзгласяването и цялостното реализиране принципите свобода, солидарност, равенство, справедливост, свободна инициатива, свободен договор, федерализъм, безвластие, безбожие, интернационализъм, антимилитаризъм, ненасилие, децентрализация и комунизъм изисква и налага безусловното и пълно отрицание на принудата, потисничеството и насилието от всякакъв характер, на личния и антисоциален егоизъм, на експлоатацията във всичките й форми, на справедливостта, на всички религии, признаващи една външна божествена власт, на всяка форма и проява на власт, на национализма и свързания с него милитаризъм.

Всичко това, което анархизмът отрича, представлява принципите на властта, които се свеждат до едно основно начало: правото на отделни хора или на групи от хора, които за различните властнически общества от различни времена носят различни имена, да господствуват над други групи от хора или над всички останали хора. Това право може да бъде признато или непризнато от тези, срещу които се упражнява, то може да бъде съвършено произволно и да изразява само една груба сила, едно физическо или материално надмощие, и въпреки това да има реален израз и по-кратка или по-продължителна трайност. Но в съвременната епоха правото на господство на човек над човека добива пълната си ефикасност, само когато то е облечено в една легална форма, когато е издигнато в ЗАКОН. Ето защо, всички тези принципи на властта, които анархизмът отрича, намират опората си в юридическото право, в писания закон и тяхното отричане неизбежно води до отричане на самия закон и на правото на издаване на закони. С това безвластието идва до самата сърцевина на една система, която то отрича, и с това отрицание то установява своя последен принцип, който синтезира цялата безвластническа социална философия. С това ние ще засегнем най-деликатния за съвременните хора проблем, отнасящ се до най-закоравелите предразсъдъци, които са плод на едно тъмно многовековно наслоение.

Същността на закона се определя от неговия произход и от историческата му роля. Три различни елемента участвуват в създаването на закона. Хронологически първият елемент, този който най-слабо определя самия му характер и днешната му социална роля, се явява обичайното право. Човечеството векове е живяло без да има и без да познава писан закон. Достатъчни му са били обичаите, привичките, нравите. Същите се създавали като резултат от човешкото съжителство. За отбелязване е, че дори и днес обичайното право заема много по-широко място и играе много по-значителна роля във взаимоотношенията на много хора, отколкото писания закон. Но самото то се състои от две категории обичаи, привички и навици, с различен произход и различен характер. Първата категория обхваща привички, полезни за обществения живот и породени от чувства, които са насочени да осигурят взаимната солидарност и самото съществуване на обществото. Такива са привичките и обичаите на гостоприемство, на уважение и зачитане на човешкия живот, чувствата на взаимност, на социална солидарност, на състрадание към слабите, беззащитните н нуждаещите се. Това поведение достига до самопожертвуваме и храброст. Тези привички се коренят в самата обществена природа на животното - човек. Религията няма никакви заслуги за тяхното създаване, тя само е злоупотребила с тях, като им е инжектирала "божествени" елементи, за да ги впрегне в служба на чужди за човека интереси. Втората категория привички, които имат също естествен произход, но се явяват вредни за общежитието и за човешкия напредък изобщо, се коренят в отрицателни желания и чувства за надмощие, за налагане своята воля на другите, за завоюване, заграбване, придобиване на блага и условия на живот чрез паразитно използване на чужд труд и пр. От тези именно чувства и страсти се възползуват разните религиозни вождове, жреци, магьосници и пр., за да покварят нравите, като им инжектират един нов елемент, който хронологически се явява вторият в произхода на закона. Това е схващането за порочността на човека, за греха. Тука идва именно намесата на религията, която обуславя "божествения" характер и произход на закона. Всички религии поддържат с различни нюанси и варианти схващането, че човек носи в себе си елемента на греха и падението, че поради неговия материален произход той е предразположен да изпада в грях. И за да бъде предпазен от последния, има нужда от едно "висше" покровителство, от една благонамерена външна воля, от една духовно-божествена сила. Тази външна "висша" сила трябва да го направлява, да го ръководи, да му диктува правила на поведение и той трябва с пълна вяра да й се отдава, да й се подчинява, за да не греши или ако сгреши, да може отново да намери "пътя". Оттам и различните правила, напътствия и "заповеди", които чрез устата на жреците и свещенослужителите, "висшата" сила дава на хората. Такъв е и произходът на "Десетте божи заповеди", провъзгласени в Синай от Моисей, където защитниците на силните, богатите и привилегированите са успели да вмъкнат в обичайното право всички елементи, необходими за освещаване на институтите на експлоатация и потисничество. Непосредствено след заповедите: "Не убивай!", "Не кради!" и пр. те не са пропускали да добавят: "Пренасяй жертва Богу и плащай на жреца десятък", "Не пожелавай жената и магарето на ближния си!" и пр. След това тези добавки и прибавки са се увеличавали, разширявали и разплодявали чрез надлежните средства за духовно поробване, на които конкуренция могат да правят в наше време само марксовите глашатаи. "Цялото наше религиозно, юридическо и социално възпитание - пише Кропоткин в "Съвременната наука и анархизма" - е проникнато от идеята, че човек, ако бе оставен сам на себе си, би се превърнал отново в див звяр". Но "вселюбящият" Бог и особено неговите земни представители са се погрижили на време да му изковат закони, които от божествени не закъсняват да се превърнат в човешки, за да оправдаят не само религиозната, но и светската власт.