Основи на безвластието
- Автор: Хаджиев Георги
- Год: 1958
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Основи на безвластието». Краткое содержание книги:
В днешно време законите могат да се подразделят главно на три групи. Първата и най-значителна група обхваща законите, които имат за цел защитата на собствеността и капитала. Защитата на първата фигурира дори и в "социалистическите" конституции. При капиталистическия режим на привилегии и монополи не става въпрос за защитата на плодовете на собствения труд, а напротив, защитата на собствеността означава тъкмо осигуряване на ограбените плодове на чуждия труд - в това е самата същност на принципа. Дори когато законът осигурява собствеността над едно жилище, с това той узаконява ограбения или ненапълно заплатен труд, вложен в него, защото никое жилище не е плод на собствен труд на този, който го притежава. Всеки имот в голям населен център, покрай незаплатения чужд труд, съдържа и една обществена ценност, произтичаща от общия прогрес. Хенри Джордж много правилно изтъква, че едно парче земя в Ню-Йорк струва по-скъпо от златото, с което то може да се покрие. И когато законът осигурява правото на собственост на притежателя на това парче земя, добило такава висока стойност, вследствие на разрастването на града и на редицата технически, културни и пр. завоевания, той всъщност ограбва обществото. Всички граждански закони във всички страни имат за обект поддържането на подобни присвоявания и на монопол на малцина във вреда на останалите. Дори една голяма част от углавните закони, засягащи престъпления, извършени във връзка с имущества, принадлежат фактически на същата категория закони, които защитават признати монопол и привилегии.
Втората категория закони са тези, които поддържат и защитават правителствата и всички държавни органи и институти. Голяма част от тези закони могат да бъдат отнесени към първата категория, такива са законите за разни данъци, такси и мита, чието предназначение е да облагодетелствуват непряко, а понякога и пряко, известни стопански слоеве. А всички останали закони от тази група, поддържайки държавата, косвено служат на капиталистите, чийто слуга е последната.
Антисоциалният, насилствен и вреден характер на тези две групи закони е очевиден. Само заинтересуваните защитници на съвременната държавно-капиталистическа система могат да си дават вид, че не виждат това. По-друг е въпросът за третата категория - законите за защита на личността, където заблужденията са най-мъчни за разбиване. Мнозина са онези, които ги считат за абсолютно необходими. Те не могат да си представят как ще се живее в едно общество, където такива закони биха липсвали. Изчерпателен отговор те ще намерят в онази част на нашата програма, която засяга конструктивните проблеми. Тук ние само принципно и бегло можем да отговорим.
Голяма част от престъпленията, извършвани днес против човешката личност, са пряко свързани със съществуването на собствеността, на държавата и дори на самия закон и институциите, които произтичат от неговото съществуване - съдилища, затвори, наказания и пр. С изчезването на цялата днешна система те неминуемо ще изчезнат, но дори и при днешната система, ако законът се премахне, престъпленията, засягащи личността, не само не биха се увеличили по брой и размери, но биха дори намалели.
Във всеки случай законите, от каквато и да било категория да са те, по тяхната същност не са предназначени да охраняват обществото, а властниците, собствениците и капиталистите. Това се определя от произхода им, от историческата им роля и от характера на днешната обществена система, разделена на привилегировани и онеправдани. Това важи и за обществата, които се наричат "социалистически".
Две думи и за една по-нова категория: социалните закони. Достатъчно е да се отбележи само, че всички придобивки, които са обект на тези закони, са плод на борба на трудещите се, а не дар. Тези закони са оформили само една наложена действителност, като значително и преднамерено са осакатили придобивките, извоювани с дълги и мъчителни борби и жертви. Тези придобивки биха съществували и без освещаването им от специално социално законодателство и доколкото същите придобивки се зачитат и не се погазват, то това е резултат не на закона и на доброжелателството на законодателя, а на съотношение на реални сили, които винаги са в борба. Каква незначителна част представляват социалните закони от хилядите други закони, които се плодят така бързо, че и правистите не ги познават често, закони, чието предназначение е да поддържат потисничеството, несправедливостите, експлоатацията, неравенството, насилието и целия държавен апарат, олицетворяваш, всичко отрицателно в човешкия живот. Следователно, изграждането на един нов свят изисква, налага унищожението на закона - основа на цялата съвременна обществена система.