Основи на безвластието
- Автор: Хаджиев Георги
- Год: 1958
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Основи на безвластието». Краткое содержание книги:
Разочарованията, които донесе болшевишкият неуспех, всестранната и дълбока реакция, която предизвика неговата крайно брутална и цинична диктатура във всички обществени слоеве, дадоха особено отрицателно отражение върху възприемането на частната собственост и свързаните с нея илюзии. Това се отнася особено за дребната собственост в селското стопанство. От гледна точка на духовната еволюция, която обуславя социалния напредък, това е най-голямото зло, което причини болшевизмът. Той унищожи идеята за социализъм. Така в съзнанието на народните маси и особено в това на дребните селяни, които преобладават у нас, бе реабилитирано едно заблуждение. Такова например е твърдението, че собствеността е крепост, гаранция за свободата. Трудовият характер на собствеността е друго подобно заблуждение, което отново се лансира.
Между впрочем, напредналото развитие на държавните системи, с което се характеризира нашата епоха, засегна дълбоко свещеното право на частна собственост. То бе погазено не само от болшевиките, които му нанесоха брутален удар, но поради липсата на стопанска ефективност на собствената им система, предизвикаха силна реакция. Частното притежание на средствата за производство създава илюзорна представа за независимост и свобода в страните с изостанало селскостопанско развитие и раздробена поземлена собственост, с преобладаващо занаятчийско производство или полузанаятчийска промишленост. Прекомерното разрастване на държавния апарат, все по-широката намеса на държавата в стопанския живот чрез създаването на монополи и прекомерно увеличаване на данъците, в много случаи превръщат държавата във фактически собственик там, където тя не е изпреварена от финансовия, индустриален и търговско-посреднически капитал. Колкото до трудовото частно ползване и неговото право на съществуване, никой разумен човек не би го отрекъл. Но то е възможно, когато не се нарушава елементарната човешка справедливост, която признава равни права за всички. Частното ползване на средствата за производство в рамки, които се покриват от възможностите на собствения труд на притежателя и без експлоатация на чужд труд, поначало не противоречи на социализма и комунизма. Дори Прудон, който произнесе знаменитата си формулировка "Собствеността е кражба", изпадна в заблуждение по отношение на трудовата собственост и дойде до идеята за "народната банка" - най-слабата страна в неговото дело. Съгласно тази негова идея, "народната банка" би трябвало да осигури на всеки производител нужния почти безлихвен кредит, за да се снабди със средства за производство. Така според Прудон, при еднаквата възможност всички хора да станат собственици, частната собственост би трябвало да изчезне. Едва ли е нужно да припомняме, че тази идея, превърната в инициатива, пропадна напълно.
Трудовото частно стопанисване може да съществува, но не то решава стопанските проблеми и не то олицетворява икономическата форма на властта.
Собствеността като юридическа институция на икономическата форма на властта проявява истинския си характер, играе действителната си социална роля чрез монопола, който представлява - монопол над средствата за производство. Частното ползване на средствата за производство, какъвто е случаят с трудовата собственост, само по себе си още не е зло. Ако би могло всички да притежават в еднаква степен средства за производство, както се заблуждаваше Прудон, от това не биха произтекли несправедливости. Отрицателната социална роля на частното притежаване на средствата за производство започва от момента, когато то се превръща в монопол. Истинската власт на частната собственост се проявява от момента, когато лишените от средствата за производство са принудени да продават своя труд, т.е. приемат експлоатацията на тяхната мускулна и умствени енергия, за да осигуряват съществуванието си. И в този случай вече няма никакво значение дали лишените от средствата за производство са в пряк или непряк контакт с техния притежател, дали той е частно лице, акционерно дружество или държавно предприятие. Те са в пълна зависимост от собствениците на средствата за производство. Тяхната власт е толкова по-голяма, колкото по-анонимен е притежателят. Държавният капитализъм е достатъчно убедително доказателство за това. По чудовищната си експлоатация той не отстъпи в нищо на частния капитализъм. Неравенството, лошо платеният труд, социалните конфликти, безработицата, корупцията и спекулата са му също тъй присъщи както на частния капитализъм.