Мъглите на Авалон (Том 2)

— Но ти беше с нас онзи път, когато тя каза, че ме е избрала…

— Но когато тя загина, ти отдавна вече не бе стъпвала на Авалон, беше се отрекла от него — каза Кевин и думите му ме накараха да се почувствам тъй, сякаш ме заляха с ледена вода. Потръпнах. Той гледаше втренчено носилката с тялото на Вивиан, скрито под покрова. Каквото и да правех, нямаше начин да оставя лицето й открито. — Вивиан загина, преди да обяви кой ще я наследи затова по закон аз, като Мерлин Британски, трябва да реша какво да правим. Ако такава е волята на Артур, никой освен Повелителката на Езерото няма право да се противопостави, а — прости ми, скъпа, — сега Авалон няма Повелителка на езерото. Съзнавам, че желанието на краля е разумно. Вивиан посвети целия си живот, за да може тази страна да бъде управлявана мирно и законно от здрава ръка…

— Но тя дойде, за да упрекне Артур, че е забравил законите на Авалон! — извиках аз отчаяно. — Тя умря, преди да каже това, което трябваше да бъде казано, а сега ти искаш да я положим в християнска земя, да спи под звуците на църковни камбани, та те да триумфират над нея в смъртта, както и в живота?

— Моргана, Моргана, горкото ми момиче! — Кевин протегна към мен ръце — тези осакатени ръце, които толкова често бяха милвали тялото ми. — Аз също я обичах много, повярвай ми! Но тя е мъртва. Вивиан беше велика жена и даде живота си за благото на тази земя — нима мислиш, че за нея би имало значение къде ще почива тленната й обвивка? Тя отиде да срещне това, което я очаква отвъд смъртта, и доколкото я познавам, я очаква само добро. Нима мислиш, че на нея ще й се зловиди, ако тялото й намери покой там, където ще продължи да служи на тези цели, на които тя посвети целия си земен живот — та кралската справедливост да триумфира над всяко зло, което дръзне да надигне глава в тази страна?

Неговият богат, мелодичен глас ме милваше. Беше така красноречив, че за миг се поколебах. Вивиан я нямаше вече — всъщност само християните отдаваха голямо значение на това дали земята, в която погребват мъртвите, е осветена или не, като че ли цялата земя не бе всъщност гръдта на Великата майка и следователно — свещена. Така ми се искаше да падна в прегръдките му и да си поплача за единствената истинска майка, която бях имала, за рухналите си надежди, че ще се върна на Авалон редом с нея, да поплача за всичко, което изгубих, за разбития си живот…

Но в този миг той каза нещо, което ме накара да изтръпна от ужас.

— Вивиан беше стара — каза Кевин, — и напоследък живееше само на Авалон, далеч от реалния свят. А аз живях през това време рамо до рамо с Артур — в този свят, където се вземат истинските решения, където се печелят битките. Изслушай ме, скъпа моя Моргана. Късно е да искаме от Артур да спазва дословно клетвата си пред Авалон. Времето тече и звукът на църковните камбани се разнася над цялата тази земя. Хората приеха това. Кои сме ние, та да знаем дали всъщност това не е волята на Боговете? Независимо дали ни харесва или не, мила моя, това е християнска страна и ние, които почитаме паметта на Вивиан, няма да постъпим добре, ако разгласим, че тя е дошла от Камелот, за да иска от Артур невъзможни неща.