Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Балин сведе глава. Ланселет беше му счупил носа и от устата му протече кръв, когато проговори през изпотрошените си зъби:
— Чувам, кралю. Ще отида.
Той продължи да стои с наведена глава. Артур повика слугите.
— Моля ви, доведете хора да отнесат тялото на нещастницата… Моргана изтича напред и коленичи до тялото на Вивиан.
— Господарю, позволи аз да приготвя тялото за погребение… — и преглътна сълзите си. Не, това не беше Вивиан — това безжизнено тяло, сгърчената ръка, която още стискаше сърпа на Авалон. Моргана вдигна малкия нож, целуна го и го закачи на колана си. Него нямаше да загуби никога.
„Велика майко, знаех, знаех, че никога няма да се върнем двете на Авалон…“ Не искаше да плаче. Усети, че Ланселет е близо до нея. Той промърмори:
— Слава на Бога, че Балан не е в залата — да загубя и майка си, и брат си заради един момент на лудост — това не бих могъл да понеса! Но ако Балан беше тук, може би щеше да предотврати това! Има ли Бог, има ли милост?
Сърцето я заболя, като чу страданието в гласа му. Да, той бе се боял от майка си, дори беше я мразил, но не бе престанал да я обожава като въплъщение на Богинята. Нещо в нея я караше да го прегърне, да се опита да го утеши, да го остави да се наплаче. Но същевременно изпитваше и гняв — той се бе отрекъл от майка си, как смееше да я оплаква сега?
До тях бе коленичил Талиезин. Той проговори със слабия си старчески глас:
— Нека ви помогна, деца. Това е мое право…
Моргана и Ланселет отстъпиха, а той сведе глава и зашепна една древна молитва, за да помогне на Вивиан по пътя към отвъдното. Артур стана от трона си.
— Днес никой няма да празнува повече. Това нещастие помрачи празника. Тези от вас, които са още гладни, нека се нахранят и да си отидат, без да вдигат шум.
Той се запъти бавно към мястото, където лежеше тялото. Постави нежно ръка на рамото на Моргана; тя го усети, въпреки че бе изтръпнала от мъка. Чуваше как останалите гости излизат мълком от залата, един по един. Тогава, през шумоленето на рокли и плащове, зазвъняха тихо струните на арфа — само една арфа в Британия можеше да звучи така. И ледът, сковал сърцето на Моргана, се разтопи, и тя плака, докато Кевин свиреше погребалната песен за Дамата на езерото. Под тези звуци тялото на Вивиан, велика жрица на Авалон, беше изнесено от тронната зала на Камелот. Моргана вървеше редом с носилката. На излизане се обърна още веднъж и обгърна с поглед голямата зала, Кръглата маса, и самотната, приведена фигура на Артур, застанал прав до арфиста. И тогава си каза, потънала в скръб и отчаяние: „Вивиан така и не предаде на Артур молбата на Авалон. Това вече е дворът на един християнски крал, и никой вече не би могъл да го промени. Как би се радвала Гуенхвифар, ако знаеше!“
Артур бе протегнал ръце напред — кой знае, може би се молеше. Тя видя змиите на китките му, и си спомни за младия елен и за младия крал, който дойде при нея с кръвта на краля-елен по ръцете и лицето си, и сякаш отдалеч се чу присмехулният глас на кралицата на феите. Сетне не се чуваше вече нищо, освен скръбните звуци, които Кевин изтръгваше от арфата си, и плачът на Ланселет, който вървеше до Моргана, докато отнасяха мъртвата.
Говори Моргана…
Вървях след носилката с тялото на Вивиан, докато го изнасяха от голямата тронна зала, и плачех — за втори път през целия си живот.
А после, още същата нощ, се скарах с Кевин.
Заедно с придворните на кралицата приготвих тялото за погребение. Гуенхвифар ги прати да ми помагат, изпрати ми ленено платно, аромати и кадифен покров, но тя самата не дойде. И по-добре. Една жрица на Авалон трябва да бъде изпратена от друга жрица. Липсваха ми сестрите от Дома на девиците — но поне не оставих да я докоснат ръце на християни. Когато приключих, дойде Кевин, за да бди заедно с мен над тялото.
— Изпратих Талиезин да си легне. Поне толкова власт имам в качеството си на Мерлин Британски; той е вече много стар и слаб — цяло чудо е, че днес сърцето му издържа. Боя се, че няма да надживее Вивиан. Балин престана да буйства — допълни той. — Мисля си, че почва да разбира какво е сторил. Но едно е сигурно — стори го в пристъп на лудост. Готов е да съпроводи тялото до Гластънбъри, и да изпълни всичко, което архиепископът му наложи като покаяние…
Загледах Кевин възмутено.
— Значи ти прие това? Оставяш я в ръцете на християнската църква? Все ми е едно какво ще се случи с онзи убиец, но Вивиан трябва да бъде отнесена на Авалон.
Преглътнах мъчително, за да не се разплача отново. А трябваше да отпътуваме двете заедно…
— Артур нареди — продължи Кевин спокойно — тя да бъде погребана пред църквата в Гластънбъри, та всички да знаят гроба й.