Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мъглите на Авалон (Том 2)
Мъглите на Авалон (Том 2) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъглите на Авалон (Том 2)

Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:

… Над Авалон е надвиснало проклятие. Властолюбци сеят раздор между Камелот и Свещения остров. Крал Артур още държи в десницата си Екскалибур, но е отстъпил от дадената дума и се кланя на бога на християните. Какво е наказанието за клетвопрестъпника? Каква е съдбата на любовта, която няма право да съществува? Ще сведе ли глава кралица Гуенхвифар пред силата на страстта? Ще намери ли покой за страдащата си душа нейният печален любим Ланселет? Ще потъне ли Авалон завинаги в мъглите?
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 263
Перейти на страницу:

Младата жена не посмя да се противопостави на краля, но изгледа нацупено Гарет. Той заяви тържествено:

— Благодаря ти, господарю Артур. Ще всея страх Божи у онези безделници. Поклони се на Артур, сетне се обърна към дамата, но тя му обърна гръб и напусна ядосана залата. Ланселет каза тихо:

— Много е млад за такава работа, сър. Защо не пратиш Балан или Балин, който и да е друг, стига да е по-опитен?

Артур поклати глава.

— Убеден съм, че Гарет ще се справи, и държа да се знае, че нямам любимци сред своите рицари. На дамата й стига да пратя един от тях, който и да е той, за да помогне на хората й.

Артур се облегна на стола си и кимна на Кай да му сервира.

— От тази работа се огладнява. Има ли още просители?

— Само още един, господарю — разнесе се тихият глас на Вивиан. Тя се изправи от мястото, на което седеше досега сред придворните дами. Моргана се надигна, за да я съпроводи, но Вивиан й повели с жест да си остане, където е. Повелителката на Езерото изглеждаше по-висока, отколкото бе в действителност, защото стоеше много изправена. Обвиваше я магическият блясък на Авалон… Косите й, вече съвсем побелели, се издигаха в корона от плитки над челото; на кръста й висеше малък нож с формата на сърп — жреческият нож, а на челото й се виждаше ясно знакът на Богинята — изрисуваният със синьо полумесец.

За миг Артур я изгледа учудено, но после я позна и й кимна да дойде по-близо.

— Отдавна не си удостоявала моя двор с присъствието си, Повелителко на Авалон. Ела, седни до мен и ми кажи с какво мога да ти помогна.

— Като окажеш почит на Авалон — така, както се закле да сториш на времето — прозвуча гласът на Вивиан, все още тих, но много ясен. Като опитна жрица тя умееше да говори така, че всяка нейна дума се чуваше и в най-отдалечените кътчета на залата. — Кралю, аз те моля да погледнеш този меч, който носиш на кръста си, и да си спомниш за тези, които го сложиха в ръцете ти, и за клетвата, която даде тогава…

За този ден се носеха надлъж и нашир разкази дълги години след това. Но нито един от двестата души, които наистина присъстваха тогава в тронната зала, не бе сигурен как точно се развиха събитията. Моргана видя как Балин скача от мястото си и хуква напред, видя как една ръка издига огромната брадва, която Мелеагрант бе оставил подпряна на трона, след това настана суматоха, някой извика нещо, и тя чу собствения си отчаян вопъл, когато брадвата се стовари надолу. Моргана не видя самия удар — само видя как белите коси на Вивиан почервеняха от кръв, и тя се свлече на пода, без да издаде звук.

Залата се изпълни с писъци и проклятия. Ланселет и Гауейн държаха здраво Балин, който се опитваше да се изтръгне от ръцете им. Моргана стисна малката си кама и понечи да изтича напред, но в този момент яките пръсти на Кевин сграбчиха китката й.

— Стой тук, Моргана, късно е вече — каза той с глас, раздиран от сухи хлипове. — Майко, Богиньо Сиридуен…! Не, не я гледай сега, Моргана…

Той се опита да я накара да се обърне, но Моргана стоеше вцепенена и слушаше как Балин сипе ругатни с пълен глас. Изведнъж Кай извика:

— Някой да се погрижи за господаря Талиезин! — Старецът се бе свлякъл на стола си. Кай се наведе над него, измърмори някакво извинение и взе чашата на Артур, който бе най-близо, сетне наля малко вино в устата на припадналия. Кевин пусна Моргана и закуца към престарелия друид. Моргана си помисли: „Би трябвало да отида и аз“, но краката й сякаш бяха заковани за пода. За нищо на света не би могла да направи и крачка. Беше се вторачила в припадналия старец, за да не трябва да гледа към онази ужасна локва кръв, просмукала се в одеждите, наметката и косите на Вивиан. В последния миг тя бе се опитала да извади малкия си нож и сега той бе още в сгърчените й пръсти, изцапан от собствената й кръв — имаше толкова много кръв… Брадвата беше разцепила главата й, и навсякъде имаше кръв, „кръв, кръв по трона като кръвта на жертвено животно, кръв по трона на Артур…“ Едва сега Артур можа да проговори.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 263
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)