![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Накрая изтри всички промени в сметката на Мейбъл от съответната дата и допълни: „Лихвите са в полза на банката, прехвърлено от главния касиер 1/21/89“.
Излезе от оперативната система. Тъй като беше използвал своята програма за трансфер, номерът на сметката нямаше да бъде включен в списъка на прехвърлянията на луизианската банка. Крейн знаеше, че „ДАТЕФТ“ автоматично изготвя подобен списък за всички банки, в които е инсталирана.
В края на деня счетоводният баланс на изплатените лихви и наличните фондове щеше да се отклони леко от предвидения. Имаше и нещо още по-лошо — тази разлика щеше да се отрази и няколко години назад. А това бяха години с приключено счетоводство. Някой вицепрезидент можеше да възложи на младши сътрудник да провери откъде идва грешката, но работата никак нямаше да бъде лесна. Имаше хиляди номера на сметки, които се променяха в рамките само на една година. А за такава малка сума банката можеше да си затвори очите и да приеме несъответствието. Крейн силно се съмняваше, че някой ще успее да стигне до сметката на госпожа Мейбъл като източник на това несъответствие. Но дори и при такова положение никой нямаше да се обади на държавните служби за проверка. Беше му се случвало само веднъж, и то преди много години. Компютрите караха хората да вярват само в това, което искат.
Бюлетините за финансовото състояние, които банките периодично публикуваха, забавляваха Крейн. Те бяха толкова изрядни, по нищо не можеше да се разбере за многобройните грешки, които се правеха с банковите сметки на хората. Вярно е, че и чиновниците, и клиентите не бяха застраховани и често допускаха неточности. Част от тях биваха поправяни, но повечето оставаха незабелязани и се включваха в графата: „Ние прецакахме вашата сметка.“
Преди да изключи програмата, Крейн реши да провери сметката на Джонатан в Пеория. Сумата вече възлизаше на $36 821,19. Скоро щеше да му се наложи да я понамали малко. Големите сметки носеха повече вреда, отколкото полза. Рискът така някой педантичен служител да забележи какво става многократно се увеличаваше.
Крейн беше достоен собственик на шестдесет и две спестовни и разплащателни сметки в четиридесет и един щата. Той разполагаше и с шестдесет и две различни имена и номера на социални осигуровки. Беше разработил собствена счетоводна програма, която следеше балансите вместо него и го предупреждаваше кога трябва да прехвърли пари от някоя сметка или да си открие нова. Всяка година той плащаше данъци върху доходите си от лихви, въпреки че собствениците на влоговете бяха фиктивни. Попълваше данъчните си формуляри по електронен път. Никой не се интересуваше как точно става всичко, стига парите да пристигаха навреме. Част от депозитите бяха присвоени съвсем случайно и не му носеха никаква печалба. Всъщност от тях печелеше единствено банката, въпреки че Крейн си оставаше законният им собственик. Адвокатите на министерството на правосъдието така и не успяха да докажат противното, колкото и да се ровеха във файловете на банката.
През ПЛ1 — или преди да влезе в Ломпок първия път — Крейн беше успял да създаде няколко програми, които се продаваха на черния пазар като топъл хляб. Основно това бяха програми, които разбиваха защитата срещу копиране на софтуерните продукти на „Епъл“, „Комодор“, „Танди“ и „Ай Би Ем — Ем Ес-Дос“. Така потребителят можеше да си направи собствено копие на програмния продукт. Когато ченгетата го пипнаха първия път, той вече беше успял да натрупа едно малко състояние от продажбата на тези програми. Дори и сега, въпреки че те си бяха направо архаични на фона на светкавично развиващия се пазар, той продължаваше да получава малки чекове от дистрибуторите си. Е, само от време на време. Чековете бяха адресирани до едно малко предприятие в Кънектикът.
Когато го арестуваха първия път, Крейн откри един нов житейски закон. Нямаше никакво значение колко си добър в професията; времето, прекарано в затвора, отблъскваше хората и те бягаха от него като от чумав. Нито един собственик или дистрибутор, нито едно предприятие не му позволи даже и да припари до компютрите им. Крейн така и не успя да си намери работа. Той прекара цели десет месеца сърдит на света, предприятията и на самия себе си. Именно тази омраза накрая го върна в Ломпок. И този път съдията му лепна шестмесечна присъда и програма, включваща дванадесет нива, която трябваше да му помогне да преодолее пристрастеността си към компютрите.
По дяволите! Мислеха се за много умни!