Мошеникът

— Искам да ми върнеш документите по делото.

— Не съм сигурен дали аз бих предизвикал Джо Рина по телевизията, но изпълнението ти беше чудесно. Пък и беше време някой да поразтърси Гил Грийн.

— Изпрати ми документите. В тях няма нищо, което можеш да използваш. Освен това нямам какво друго да ти кажа.

— Не бъди толкова сигурна. Питах се дали ще може да се срещнем и да поговорим за братята Рина.

— Няма да се срещнем. ФБР те издирва. Не искам да разберат, че общувам с един беглец и му помагам.

— ФБР? — попита той така, сякаш не бе чувал за тях.

— Ти си умен тип, но пропусна нещо. Остави на масата чашата от портокалов сок. Взех отпечатъците ти. Когато направих компютърна разпечатка за теб, списъкът на престъпленията ти стигна чак до пода.

— Ами, не обичам да седя със скръстени ръце — безрадостно каза той.

— Съвсем не се шегувам. Знам също, че Карол Сесник е член на семейството ти. Мога да се съглася да се срещнем и да се появя с придружители от ФБР.

— Можеш да ми имаш доверие, Вики. От онова, което чух, мисля, че и двамата искаме едно и също.

— Изпрати ми документите. Адресът е на кафявия плик. И не ми се обаждай повече.

Тя затвори и видя, че баща й стои в коридора. На лицето му беше изписано въпросително изражение. В ръката си държеше факс от Дейвид Франкфуртър. Подаде й го.

Тя погледна разпечатката от Националния информационен център по престъпността и факса със снимката на Биано. На нея той беше с черна коса и без мустаци. Виктория не искаше да разисква този въпрос с родителите си, затова ги целуна и се прибра в стаята си. Легна и придърпа завивката до брадичката си. Но въпросите не секнаха. Мислеше за Биано Бейтс. Кой беше той? Близък ли бе на Карол? Как беше възможно Карол да е от семейство на цигани, които обикаляха Средния Запад и крадяха? Защо не й беше казала какво става? Излъга ли я? Всичко това премина през главата й и после изведнъж я осени една идея. Вгледа се отблизо в снимката на Биано Бейтс. Опита се да си припомни фотографиите на Франк Лемей от болницата. Зачуди се дали Биано Бейтс не е Франк Лемей. Беше трудно да се каже. Мъжът в болницата бе пребит до неузнаваемост. Но и двамата бяха на една и съща възраст, а цветът на косите — сходен. Тя се върна в леглото и отново се мушна под завивките. Нови въпроси изпълниха съзнанието й. Ако Биано беше Франк, тогава не беше ли твърде голямо съвпадението, че братовчедка му Карол се е намирала на паркинга и е станала свидетелка на побоя? Излъга ли Карол? Направила ли бе приятелката си Виктория на глупачка? Щеше ли Карол да даде лъжливи показания в съда, защото знаеше, че животът на Биано още е в опасност? Беше ли Виктория преценила толкова погрешно ситуацията?