Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Удовлетворението не е достатъчно. Ако ще правиш номер на онези мръсници, искам да участвам в него.
Тези думи го завариха неподготвен.
— Това не е в твоя стил, Виктория. Ти си обсебена от целта си. Това е хубаво за един прокурор, но ужасно за измамника. Понякога в измамата трябва да правиш всичко в обратен ред… Да задържаш, като пускаш; да увеличаваш, като намаляваш и да умножаваш, като делиш. Няма да можеш да го сториш.
— Не се интересувам от оценката ти за мен. Факт е, че аз знам всичко за фамилията Рина, какъв е бизнесът им, къде са скрити приходите им от хазарта, кои са съдружниците им, дори къде живеят любовниците им… цялата смърдяща глава чесън. Ако искаш да научиш тези неща, това е условието ми.
— Не мога — бавно изрече той.
— Тогава няма да получиш нищо. Можеш да хвърлиш онези документи в кошчето, ако желаеш.
Настъпи дълго мълчание в оскъдно осветената тоалетна. После Виктория се обърна и тръгна.
— Добре — каза Биано, — но ако те взема със себе си, ще стоиш настрана. Ти си само информационен източник.
— Начукай си го — ядоса се тя. — Идваш при мен, заливаш с портокалов сок най-хубавия ми костюм, открадваш документите по делото и се правиш на половин дузина хора… Господи, имаш повече самоличности от Сибила! Не, по дяволите! Карол беше и моя приятелка. Ще ме вземеш със себе си, защото съм ти необходима. За останалото ще преговаряме по пътя.
— Това не е съдебна зала, Вики. Тук няма правила. Никакви правни норми, към които да се придържаш, нито решения или контрарешения и съдия за рефер.
— Да или не?
Биано видя пламъка в очите й. Тя стоеше пред него предизвикателна и красива. Не разбра кое от тези две качества го накара да вземе решение. Само знаеше, че в този миг земята под краката им се разтресе.
— Утре сутринта в шест бъди в мотела. Но първият път, когато поискам нещо и ти не ми го дадеш, ще те оставя на пътя.
— Само опитай.
Биано мина покрай нея и излезе от тоалетната.
— Хей — извика тя, — няма ли да ми върнеш портмонето?
Ядосан, Биано й го хвърли и пусна документите по делото Джо Рина в металния контейнер за отпадъци до мивката. Свирна на Роджър, но териерът не отиде при него. Биано се върна в тоалетната и видя, че кучето гледа Виктория така, сякаш е Дева Мария.
— Хайде, Роджър. Утре ще можеш да й се лигавиш.
Териерът тръгна след него без желание.
— Задник! — каза Виктория, сетне излезе от тоалетната, без дори да поглежда папките, които съдържаха най-унизителното за нея юридическо поражение.
Трета част
Като пускаш
„Задържай, като пускаш;
увеличавай, като намаляваш;
умножавай, като делиш.“