Авемпарта

- Изглежда малко екстравагантно за... - той огледа празната просека.

- Идеята бе на дякон Томас. „Едно село не е село без църква, а една църква не е църква без камбана“, все казваше. Всеки даде малко. Старият маркграф събра парите и ни я поръча. Камбаната бе завършена далеч преди да имаме време да построим църквата. Господин Макдърн я докара чак от Ерванон с воловете си. Когато се върна, нямаше къде да я поставим, а той имаше нужда от каруцата си. Тогава баща ми се сети да я окачим тук и да я използваме като сигнал за тревога до завършването на църквата. Това бе седмица преди началото на нападенията. По това време никой си нямаше и представа колко често ще я използваме - тя се взря в камбаната за миг и сетне добави: - мразя звука й.

Порив на вятъра зарови пръсти из листата, пътьом замятайки и кичур коса в лицето й.

- Там - тя посочи към пътя - живеят повечето от нас.

Ейдриън забеляза скрити в сенките постройки сред плитка падина, зад купища енчец и млечок. С дървен скелет, стени от плет и кал. Покривите бяха сламени, в ролята на прозорци се вживяваха дупки по стените. Повечето хижи бяха лишени от врати, компенсирайки с веещи се на вятъра завеси, при което се виждаха подовете от утъпкана пръст. До една къща забеляза зеленчукова градинка, някак съумяваща да получава слънчеви лъчи.

- Там отпред живеят Мей и Уент Дръндъл - каза Тракия. - По-скоро само Мей, защото Уент и момчетата. й бяха отнети неотдавна. Онази отляво, с градинката, е на Ботуикови. Преди наглеждах Тад и близнаците, но той вече е достатъчно голям, за да се грижи за тях. Те са ми като семейство. Лина и майка ми бяха много близки. Отзад се вижда покрива на Макдърнови. Господин Макдърн е селският ковач и стопанин на единствените волове. Отстъпва ги на всички, което го прави особено популярен през пролетта. В онази къща с люлката живеят Касуелови. Мария и Джеси са най-добрите ми приятели. Баща ми окачи люлката скоро след преместването ни тук. На нея прекарах някои от най-щастливите дни в живота си.

- А къде е твоята къща? - запита Ейдриън.

- Баща ми я построи надолу по хълма - тя посочи към отиваща на изток пътечка. - Беше най-добрата къща - най-добрата ферма, наистина - в селото. Всички така казваха. Сега почти нищо не е останало.

Пърл все така не ги изпускаше от очи, попивайки всяко тяхно движение.

- Здравей - приклекна Ейдриън с усмивка. - Казвам се Ейдриън, а това е моят приятел Ройс - Пърл го изгледа и отстъпи крачка назад, размахвайки пръчката пред себе си. - Май не си от най-разговорливите?

- Родителите й бяха убити по време на сеитба преди два месеца - каза им Тракия, докато гледаше детето със състрадателни очи. - Бе посред бял ден и като всички останали, те си мислеха, че е безопасно, но беше бурен ден. Облаците бяха помрачили небето... - Тракия замлъкна, сетне додаде: - Много хора умряха.