Авемпарта

Навън останаха само Ройс и мъжът до кладенеца.

Който не беше фермер.

Ройс го бе забелязал от мига, в който се бяха завърнали. Дългата му стройна фигура мълчаливо се опираше на излака, отпочивайки в сенките, така че почти се сливаше с фона. Косата му се лееше свободна по раменете: тъмна с редки сребърни жилки. Имаше високи скули и дълбоки мрачни очи. Обгърналата го дълга роба блестеше с последните слънчеви лъчи. Бе неподвижен. Очевидно чакането не го безпокоеше и бе отлично обучен в изкуството на търпението.

Не изглеждаше стар, но крадецът не се оставяше това да го заблуди. Мъжът не се бе променил особено, откакто преди две години Ройс, Ейд-риън, младият принц Олрик и монах на име Майрън му бяха помогнали да избяга от затвора Гутария. Цветът на робата му беше различен, ала пак неопределим. Колебанието на Ройс този път варираше между тюркоазено и тъмно зелено. Както винаги, широките ръкави скриваха отсъствието на ръце. Също така си бе пуснал брада.

Наблюдаваха се един друг, сетне Ройс мълчаливо прекоси поляната. Два призрака, срещащи се на кръстопът.

- Отдавна не сме се виждали, Есра. Или да те наричам господин Хаддон?

Мъжът наклони глава, повдигайки очи.

- И аз се радвам да те видя, Ройс.

- Откъде знаеш името ми?

- Магьосник съм. Или това ти е убягнало при последната ни среща?

Ройс помълча и се усмихна:

- Знаеш ли, може и да е. Дали няма да е по-добре да ми го запишеш, за да не го забравям повече?

Есрахаддон повдигна вежда:

- Това беше малко грубо.

- Откъде знаеш кой съм?

- Гледах Конспирацията за короната в Колнора. Намерих декорите за жалки и оркестрацията отвратителна, но историята си струваше. Особено ми хареса дръзкото бягство от кулата, а малкият монах беше много забавен - любимият ми образ. Също останах доволен, че в историята нямаше магьосник. Чудя се кому трябва да благодаря за този пропуск; определено не на теб.

- Те също не използваха истинските ни имена. Така че ти как ги узна?

- Ти как би узнал името си, ако беше на мое място?

- Щях да питам хора, които знаят. Та кого си питал?

- Ти би ли ми казал?

Ройс се намръщи:

- Има ли въпрос, на който да не отговаряш с друг такъв?

- Съжалявам, навик е. Бях учител през по-голямата част от живота си на свобода.

- Речта ти се е променила - отбеляза Ройс.

-Благодаря ти за наблюдателността. Много се постарах. Стоях в много таверни през последните две години и слушах. Езиците ми се удават, говоря няколко. Още не зная всички разговорни думи, но не беше трудно да се нагодя към общата граматика. В крайна сметка е същият език, само дето говореният от вас диалект е малко... по-опростен от това, на което аз бях свикнал. Като да говориш с груб акцент е.