Авемпарта

- Винс, имаме посетители! - извика, докато пренасяше топора в дясната си ръка.

По-нисък и по-стар мъж с неподдържана брада се обърна и също остави товара си. Заръча към момчето, което ги бе видяло:

- Тад, иди викни баща си - момчето се поколеба. - Тичай, синко!

Момчето изчезна към къщите.

- Тракия, мила - каза старата жена, - добре ли си?

Брадатият ги прониза с поглед:

- Какво ти направиха, момиче?

С наближаването на мъжете, Ройс и Ейдриън се раздвижиха едновременно, всеки поглеждайки очаквателно към Тракия. Ръката на Ройс потъна в гънките на плаща му.

- О, не! - извика Тракия. - Нищо не са ми направили!

- Не изглежда да е нищо. Изчезваш за седмици и се появяваш разплакана, облечена като...

Тракия поклати глава:

- Добре съм. Заради татко е.

Мъжете спряха. Все още държаха странниците под око, но хвърлиха изпълнени със симпатия погледи към нея.

- Терън е добър човек - каза й Винс, - силен мъж. Ще се оправи, ще видиш. Просто му трябва време.

Тя кимна, очевидно насила.

- А вие двамата кои сте?

- Това са Ейдриън и Ройс - най-накрая промълви Тракия, - от Кол-нора в Уоррик. Потърсих ги там за помощ. Това е господин Грифин, основателят на селото.

- Дойдох тук с брадва, нож и не още много неща. Останалите бедни души бяха достатъчно глупави да ме последват, защото им казах, че ги очаква по-добър живот, а те сглупиха да ми повярват - той протегна ръка. - Наричайте ме Винс.

- Аз съм Дилън Макдърн - каза голият до кръста мъж. - Тукашният ковач. Предположих ще искате да знаете това. Имате коне, нали? Момчетата ми казват, че завели два в конюшнята преди малко.

- Това е Мей - каза Винс, представяйки старата жена. Тя кимна бавно. След като се бе изяснило, че Тракия е добре, старата жена се прегърби, а очите и станаха матови и отнесени, докато тя се отдалечаваше с клонките си.

-Не й обръщайте внимание. Тя... не й е леко напоследък - Винс хвърли поглед към Дилън, който кимна.

Момчето се завърна, водейки още един мъж. По-стар от Макдърн, по-млад от Грифин и по-слаб от двамата, той влачеше крака, присвивайки очи напук на оскъдната светлина. В ръцете си държеше прасенце, което се мъчеше да промени този факт.

- Защо си си донесъл прасето, Ръсел? - попита го Грифин.

- Момчето каза, че съм ви бил нужен. Каза, че било спешно.

Грифин погледна към Дилън, който му върна погледа с лихвата на

повдигнати рамене:

- Спешните случаи често могат да бъдат разрешавани с прасета, нали?

Ръсел се намръщи:

- Едвам я хванах. Раздразва се след цял ден с Пърл и няма начин да я пусна сега, като пада нощта. Какъв е спешният случай?

- Оказа се, че няма такъв. Фалшива тревога - каза Грифин.

Ръсел поклати глава.

- В името на Мар, Винс, изплаши ме до смърт. Следващия път ще увиснеш на въже, само и само да уплашиш хората.