Авемпарта

- Там отпред живеят Мей и Уент Дръндъл - каза Тракия. - По-скоро само Мей, защото Уент и момчетата. й бяха отнети неотдавна. Онази отляво, с градинката, е на Ботуикови. Преди наглеждах Тад и близнаците, но той вече е достатъчно голям, за да се грижи за тях. Те са ми като семейство. Лина и майка ми бяха много близки. Отзад се вижда покрива на Макдърнови. Господин Макдърн е селският ковач и стопанин на единствените волове. Отстъпва ги на всички, което го прави особено популярен през пролетта. В онази къща с люлката живеят Касуелови. Мария и Джеси са най-добрите ми приятели. Баща ми окачи люлката скоро след преместването ни тук. На нея прекарах някои от най-щастливите дни в живота си.

- А къде е твоята къща? - запита Ейдриън.

- Баща ми я построи надолу по хълма - тя посочи към отиваща на изток пътечка. - Беше най-добрата къща - най-добрата ферма, наистина - в селото. Всички така казваха. Сега почти нищо не е останало.

Пърл все така не ги изпускаше от очи, попивайки всяко тяхно движение.

- Здравей - приклекна Ейдриън с усмивка. - Казвам се Ейдриън, а това е моят приятел Ройс - Пърл го изгледа и отстъпи крачка назад, размахвайки пръчката пред себе си. - Май не си от най-разговорливите?

- Родителите й бяха убити по време на сеитба преди два месеца - каза им Тракия, докато гледаше детето със състрадателни очи. - Бе посред бял ден и като всички останали, те си мислеха, че е безопасно, но беше бурен ден. Облаците бяха помрачили небето... - Тракия замлъкна, сетне додаде: - Много хора умряха.

- Къде са всички? - попита Ройс.

- Сега са на полето за първата коситба, но скоро ще се върнат; става късно. Пърл се грижи за свинете на цялото село, нали, Пърл? - момичето закима енергично, държейки пръчката си с две ръце и Ейдриън под око.

- Какво има натам? - попита Ройс. Той бе напуснал поляната и се взираше по пътя, който отвеждаше на север.

Ейдриън го последва, водейки Мили с кофата, опашката й храбро отбивайки нападението на рояк досадни мухи. Подминавайки ивица смърчове, видя изсечен хълм да се издига само на няколкостотин ярда по-далеч. На върха му имаше ограда от подострени колове, обградила голяма дървена къща.

- Това е замъкът на маркграфа. Дякон Томас се нагърби с отговорността на стюард, докато кралят назначи нов управител. Той е много любезен и не мисля, че ще има нещо против да използвате конюшните, предвид липсата на други коне в селото. Засега просто ги вържете за кладенеца и можем да отидем при баща ми. Пърл, наглеждай им нещата и дръж прасетата надалеч. Ако Тад, Хал или Арвид се върнат преди мен, кажи им да отведат конете до замъка и да питат дякона дали може да ползват конюшните. Разбра ли?

Момиченцето кимна.

- Тя говори ли? - попита Ейдриън.

- Да, просто вече не го прави много често. Елате, ще ви заведа у... каквото е останало от дома. Татко вероятно е там. Не е далече и е много приятна разходка.

Тя ги поведе на изток по пътечка, която водеше надолу покрай къщите. Заобикалянето предостави на Ейдриън възможност да огледа по-добре селцето. Можа да види повече къщи, всички от които бяха схлупени, вероятно с по една-едничка стая. Имаше и други, по-дребни структури: няколко повдигнати за защита от плъхове корита и нещо, което очевидно изпълняваше функцията на обществена тоалетна - също лишено от солидна врата.