Авемпарта

- Това е Мей - каза Винс, представяйки старата жена. Тя кимна бавно. След като се бе изяснило, че Тракия е добре, старата жена се прегърби, а очите и станаха матови и отнесени, докато тя се отдалечаваше с клонките си.

-Не й обръщайте внимание. Тя... не й е леко напоследък - Винс хвърли поглед към Дилън, който кимна.

Момчето се завърна, водейки още един мъж. По-стар от Макдърн, по-млад от Грифин и по-слаб от двамата, той влачеше крака, присвивайки очи напук на оскъдната светлина. В ръцете си държеше прасенце, което се мъчеше да промени този факт.

- Защо си си донесъл прасето, Ръсел? - попита го Грифин.

- Момчето каза, че съм ви бил нужен. Каза, че било спешно.

Грифин погледна към Дилън, който му върна погледа с лихвата на

повдигнати рамене:

- Спешните случаи често могат да бъдат разрешавани с прасета, нали?

Ръсел се намръщи:

- Едвам я хванах. Раздразва се след цял ден с Пърл и няма начин да я пусна сега, като пада нощта. Какъв е спешният случай?

- Оказа се, че няма такъв. Фалшива тревога - каза Грифин.

Ръсел поклати глава.

- В името на Мар, Винс, изплаши ме до смърт. Следващия път ще увиснеш на въже, само и само да уплашиш хората.

- Не беше нарочно - посочи с глава Ройс и Ейдриън. - Мислехме, че тези са замислили нещо.

Ръсел ги погледна:

- Посетители, а? Откъде идвате?

- Колнора - отвърна Тракия. - Аз ги поканих. Есра каза, че те могат да помогнат на баща ми. Надявах се, че ще им позволиш да останат с нас.

Ръсел я погледна и въздъхна тежко с навъсване, събрало крайчетата на устата му.

- О, добре тогава - заекна Тракия, изглеждайки засрамена. - Мога да попитам дякон Томас дали...

- Разбира се, че могат да нощуват при нас, Тракия. Не би трябвало дори да питаш за подобно нещо - хващайки прасенцето под мишница, той постави ръка на лицето й и я погали по бузата. - Просто Лина и аз. бяхме убедени, че си си отишла. Че си намерила по-добър дом.

- Никога не бих изоставила баща си.

- Не. Не, предполагам не би. Ти и баща ти сте си лика-прилика в това отношение. Камъни и двамата. Марибор да е на помощ на онзи, който намери когото и да е от вас на пътя си.

Прасето направи опит да избяга, извивайки се, ритайки с копитца и квичейки. Ръсел го улови точно навреме.

- Трябва да се връщам. Жената ще ме търси. Ела, Тракия. Доведи и приятелите си - поведе ги към къщиците. - В името на Мар, момиче, откъде си взела тази рокля?

Докато останалите се раздвижиха, Ройс остана на мястото си. Ейд-риън му хвърли любопитен поглед, но продължи с другите. Партньорът му остана на пътеката, наблюдавайки как селяните бързат да оползотворят последните остатъци дневна светлина: носейки вода, окачайки дрехи, събирайки животни. Пърл обикаляше около кладенеца със сведено само до две прасета стадо. Мей Дръндъл излезе от къщата си с дръпната забрадка и висяща сива коса. За разлика от останалите, тя се движеше бавно. Тя отиде встрани от дома си, където имаше три забити в земята дъски, подобно на маркировките на Касуелови. Постоя права за миг, сетне коленичи за известно време и накрая се прибра обратно вътре. Тя бе последният прибрал се жител на селото.