Авемпарта

Колко дни преди смъртта на Брага Салдур е знаел... и не е предприел нищо?

И какви бяха тези приказки за разрухата на човечеството? Тя знаеше, че я мислят за наивна. Дали я смятаха и за невежа? Никой не разполагаше със силата да зароби цял вид. Да не говорим, че самата идея за идващата от императора заплаха бе нелепа. Та той вече бе владеел света!

Стъпалата отвеждаха в тъмна кръгла стая. Нямаше стенни свещници, факли или фенери. Единствената светлина идваше от малката свещ в ръката й. Следвана от Хилфред, Ариста пристъпи в стаята. Бяха се озовали в алабастровата корона близо до върха на кулата. Връхлетя я усещане за безпокойство. Почувства се като нарушител в забранени земи. Освен тъмнината, нямаше нищо, което да подхранва това й впечатление. И все пак принцесата се почувства както когато изследваше таван като дете -тишината, сенчестият намек за скрити, забравени от времето съкровища.

Тя също бе израснала с приказките за съкровищата на Гленморган, скрити на върха на Короносната кула. Дори знаеше историята как били откраднати и сетне върнати на следващата нощ. За кулата се носеха много легенди, включително и такива, в които известни хора бяха затворени на върха. Еретици като Едмънд Хол, за когото се предполагаше, че открил входа към свещения град Персепликуис и заплатил за това с остатъка от живота си, за да не сподели тайната си някому.

Беше тук. Всичко беше тук.

Тя обиколи стаята. Камъните остро отразяваха звуците на стъпките й, вероятно заради ниския таван или може би това бе дело на нейното въображение. Повдигна свещта и съзря врата в другия край. Бе странна такава. Висока, широка и различна от останалите си посестрими в кулата: нито дървена, нито метална. Вратата бе изработена от камък, самотен солиден блок - приличащ на гранит и изглеждащ не на място сред стените полиран алабастър.

Тя я огледа, озадачена. Нямаше мандало, дръжка или панти. Нищо, с което да се отвори. Замисли се дали да почука. Каква полза би имало от това, освен да си разкървавя кокалчетата? Поставяйки ръка върху вратата, тя натисна, но нищо не се случи. Ариста погледна телохранителя си, който мълчаливо я наблюдаваше.

- Просто исках да видя гледката от върха - каза му тя, представяйки си какво може да му минава през главата.

Точно тогава чу нещо; провлачване, разнесла се отгоре стъпка. Тя повдигна свещта и наклони глава назад. Дървеният таван бе обсипан с паяжини. Очевидно горе имаше нещо или някой.

Призракът на Едмънд Хол!

Идеята пробяга през ума й и тя поклати глава на собствената си наивност. Може би трябва да се свие в легълцето и леля Бърнис да й прочете приятна история за преди лягане. И все пак се чудеше. Какво се криеше зад тази солидна врата?

- Ехо? - разнесе се глас и тя подскочи. Видя проблясъка на друга светлина да се издига, разнесоха се изкачващи се стъпки. - Има ли някой горе?