Прелестни създания

— Няма да умре, лельо Пру. Мисля обаче, че си е счупил крака. Какво стана?

— Грейс го преби до смърт с метлата.

— Това въобще не е вярно! Казах ти, не си бях сложила очилата и той ми заприлича на корабен плъх, както тичаше из кухнята.

— Как можеш да знаеш как изглежда корабен плъх? Кракът ти не е стъпвал на кораб през целия ти живот!

Накрая успях да закарам Сестрите, които вече бяха изпаднали в пълна истерия, и Харлон Джеймс, който сигурно си мечтаеше да умре, за да се отърве от тях, до Дийн Уилкс с техния „Кадилак“ от 1964 г. Дийн Уилкс има магазинче за хранителни стоки, но е най-близкото до ветеринар, с което разполага Гатлин. За щастие Харлон Джеймс наистина имаше само счупен крак, така че Дийн се справи с нашата „извънредна ситуация“.

По пътя на връщане вече бях започнал да си мисля дали аз не съм лудият, щом се надявам да получа информация от Сестрите. Колата на Телма беше паркирана на алеята пред дома на лелите. Татко нае Телма да ги наглежда, след като преди десет години леля Грейс почти изгори къщата до основи — включила фурната, пъхнала вътре лимонения пай и го оставила цял следобед вътре, докато трите били на църква.

— Къде бяхте, момичета? — провикна се Телма от кухнята.

Те започнаха да се блъскат една друга, за да стигнат първи до нея и да й разкажат своята версия на злощастното си приключение. Стоварих се на един от столовете в кухнята — всички бяха абсолютно различни по стил и размер — до леля Грейс, която изглеждаше потисната, че отново се е оказала злодеят в историята. Извадих медальона от джоба си, верижката му беше все още завита в кърпичката, и без да я махам съвсем, го залюлях небрежно няколко пъти.

— Какво си имаш, красавецо? — попита Телма, докато вземаше емфие от металната кутия, стояща винаги на перваза на прозореца, и го тъпчеше между носа и горната си устна. Повярвайте ми, изглежда дори по-странно, отколкото звучи, защото Телма е някакво странно съчетание от изтънчена дама и Доли Партън.

— Някакъв медальон, който намерих близо до плантацията „Рейвънуд“.

— „Рейвънуд“? И какво, по дяволите, си търсил там?

— Там живее моя приятелка.

— Искаш да кажеш Лена Дюшан? — попита леля Мърси. Разбира се, че знаеше. Целият град знаеше. Все пак това е Гатлин.

— Да, лельо. В един и същи клас сме по някои предмети в училище. — Вече бях приковал вниманието им. — Намерихме го в градината зад къщата. Не знаем на кого принадлежи, но изглежда наистина стар.

— Там не е собственост на Макон Рейвънуд. Градината е част от „Грийнбриър“ — каза леля Пру напълно убедено.

— Дай да погледна. — Леля Мърси извади очилата от джоба на домашния си халат.

Подадох й медальона, все още увит в кърпичката.