Прелестни създания

Знаех точно къде е и жълтата кутия от „Найки“, в която бях скрил медальона, ужасил толкова много Ама. Отворих кутията и взех в ръка меката кожена кесийка. Вчера вечерта ми се стори добра идея да го скрия тук, но сега го прибрах отново в джоба си, за всеки случай.

Ама отново се провикна от долния етаж:

— Слизай веднага долу или ще закъснееш!

— Идвам след минутка!

Всяка събота прекарвах поне половин ден с трите най-възрастни жени в Гатлин, моите пралели Мърси, Прудънс и Грейс17.

Всички в града ги наричат просто Сестрите, като че ли са едно същество, и в известен смисъл те наистина са един общ организъм. Всяка от тях е на поне сто години и дори те самите не си спомняха коя е най-старата. И трите се бяха омъжвали безброй пъти, но надживяха съпрузите си и накрая се бяха събрали да живеят заедно в къщата на леля Грейс. Възрастта им наистина беше внушителна, но лудостта им многократно я надвишаваше.

Когато станах на дванайсет години, мама започна да ме оставя при тях всяка събота, за да им помагам, и традицията се спазваше и досега. Най-лошо е, когато трябваше да ги придружавам до църквата. Сестрите са предани баптистки и посещаваха църквата си и в събота, и в неделя, а и в повечето други дни.

Но в онзи ден беше различно. Станах от леглото и минах през банята, преди да се наложи Ама да ми извика за трети път. Нямах търпение да отида при пралелите си. Сестрите знаеха почти всичко за всеки, живял някога в Гатлин. Така и би трябвало да бъде, защото в един или друг момент от живота си чрез браковете си се бяха оказали роднини на поне половината град. След видението беше ясно, че „Ж“-то в инициалите е за Женевиев. И ако има някой, който да знае какво означават останалите букви, това трябваше да са трите най-стари жени в Гатлин.

Когато отворих долното чекмедже в гардероба си, за да взема чорапи, забелязах малка кукла, която приличаше на маймунка, направена от парцали, държаща в ръце торбичка със сол и син камък — един от амулетите на Ама. Тя ги приготвяше, за да прогони злите духове и лошия късмет. Използваше ги при борба и с обикновения грип. Сложи един такъв талисман над вратата на кабинета на татко, когато той започна да работи и в неделя, вместо да ходи на църква. Въпреки че татко винаги е гледал абсолютно пренебрежително на посещенията в църквата, преди наистина ходеше според градските традиции и Ама казваше, че Господ Бог ще му пише няколко червени точки за присъствието му. Няколко месеца по-късно татко купи по интернет кукла вещица и я закачи над печката в кухнята. Ама беше толкова бясна, че цяла седмица му сервира вечерята студена и му прегаря кафето.

Обикновено не обръщах голямо внимание на малките й подаръци. Но в историята с медальона имаше нещо по-особено. Нещо, което тя не искаше да открия.