Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

По сивите, бръснати тоя ден бузи на Парашкевов мина топла вълна̀ и леко ги зарумени.

— Среща имах с едно лице — тихо рече той, навел очи към масата. — Чаках го. И навсякъде го търсех ония дни.

— Лице? Лице! — Станев пак се разкикоти. — Ето го това лице! — вдигна той дебелия си пръст към Калия Дамянова Калева. — Докато ти си го дирил под дърво и камък и не си допускал, че те е зарязало, лицето се търкаляше по копринени чаршафи в Истанбул. Затова ти казвам, че си глупак!

— Всичко е лъжа, Косик, лъжа! — бързо заговори жената. — Той ми каза, че сте решили аз да замина с тях, за по-сигурно. И че след два дни ще те посрещна там на гарата. Това ми каза — заблуди ме и ме измами…

— Въобще не лъжа! — със спокойна увереност рече Божидар Станев. — Много добре знаеше лисичката с кого тръгва и за какво тръгва. Ако съм я мамил в началото, защо не се върна после да ти идва на свиждане. Нея поне нищо не заплашваше. Ама не — на това лице е скучно със затворници да общува, из Банишора да се върти край Централния затвор. Това лице обича скъпи хотели, салтанати, шампанско обича да пие и пари да пилее. И френски пущарнаци да го пощипват!

Когато Калия заприказва, Парашкевов се свъси, сякаш нейните обяснения му бяха най-противни. Не се обърна към нея, никакъв знак не даде вярва ли й или не.

— Защо, Божо — попита със същия изтръпнал глас той, — защо тогава не ми откри, че тя ще заминава с теб? Ако знаех това, и в затвора нямаше да ида…

— Защото исках твоята кожа да спасявам, а не с интимните си дела да те занимавам — раздразни се Станев.

— Пак лъже! Пак лъже! — намеси се Калия. — Защото искаше да те отстрани, без теб да се измъкне! Защото иначе не давах с пръст да ме докосне, както много желаеше той зад гърба ти. А там, Косик, нямаше как… изнуди ме… Разбираш ли, сама останах и нямаше как…

— Млък, мръснице! — ревна Божидар Станев срещу нея и скочи да се разхожда из кухнята. — Абе, вие май забравихте двамата, че преди ти, Коста, да видиш на това лице дупето, ние с него бяхме разучили всичките шеги на амура. Че първом моя любовница беше тя! И че аз ти я отстъпих за временно ползване, както ти отстъпвах старите си длъжности в банката. Между нас двамата, господин Парашкевов, ти втори си се родил. И такъв ще си умреш! Ама ти преигра, влюби се в котенцето като истински тъп провинциалист. Годеница своя реши да го правиш. И по тоя начин значи — завинаги да ми го отмъкнеш. Че това беше подло, приятелю драги! Недостойно беше! Но аз си мълчах. Благородно си траех. Само че ти знаеш, Коста — своето аз лесно не давам, вземам си го, където и да е то. Голяма работа станала! Взех я аз Калия като малка курвичка, връщам ти я зряла, изпечена. Ако помислиш честно — с придобивки ти я връщам. Това ще ти е премията от сделката! Но като приятел пак те предупреждавам — щом обърнех глава в чужбина, кръшваше с някой кавалер. Бърза е като вдовица на одър. И аз понякога я наказвах, но блага душа — прощавах й. Нали от момиченце съм я отгледал! Но ти сам си прецени — не те задължавам да я вземаш. Ако пак не си решил да увенчаеш с рога олисялата си главица…