Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Странно, всеки път, когато някой благодареше на бог за срещата си с Кейд Кори, човекът я беше изръсил със солидна сума пари.
Разбира се, обикновено въпросната солидна сума пари беше за някаква стойностна благотворителна кауза. Все пак раздразнението ѝ започна да отшумява, защото – ами ако бог наистина я беше изпратил тук да помогне на тази жена в цикламения гащеризон да намери нова посока в живота? Ами ако нейното собствено желание да изучи тънкостите на парижкото шоколатиерско изкуство беше просто божия промисъл, целяща да я постави на пътя на тази жена?
Би било много гадно, нали?
– Плюс това ти си прекрасна почти колкото издръжка! – добави възторжено Маги Сондърс.
– О, за... – Кейд се завъртя на пета и закрачи към кооперацията си. Ти все пак направи едно добро дело, дори да ти струваше почти 20 000 долара, каза си тя. Помогна на жена, която е преживяла тежък развод.
– Пак заповядай! – подвикна след нея Маги.
Кейд удържа на импулса да забие главата си в нещо и се задоволи само да затръшне вратата зад себе си, поемайки морно нагоре по стълбите. Колената я боляха след стръмния слалом, който беше направила в гонитба на кредитната си карта.
Сметката на Силвен Марки набъбваше. Вината беше изцяло негова.
– Трийсет хиляди долара? – възкликна по телефона Кейд, без да откъсва поглед от вратата на лабораторията отсреща. – За една сутрин получихте сметки на стойност трийсет хиляди долара по моята карта и не ви хрумна да спрете оторизирането на плащанията?
– Но, госпожице Кори, ние знаехме, че сте в Париж! Разбира се, че ще харчите пари в "Диор" и "Ермес".
Разбира се. Кейд си зададе въпроса дали беше нормална. Или дали някой в семейството ѝ беше нормален. Всъщност тя искаше да обиколи магазините по "Фобур Сент-Оноре" някой ден. Просто още не му беше дошло времето.
– Някога харчила ли съм трийсет хиляди долара за една сутрин?
Онази блондинка, която се задаваше от другия край на улицата – не беше ли приятелката на Силвен от предишната вечер? Стомахът на Кейд се стегна на възел, затегнат от нишките на надеждата и негодуванието. Дали тя знаеше кода?
– Не, но вие сте в Париж – каза служителката с копнеж.
Същият копнеж, който изпитваше открай време Кейд. Париж, всеобщият символ на един по-романтичен живот.
– Искате ли да откажете плащанията? – попита служителката толкова любезно, сякаш подобна възможност не беше кошмар за всички по веригата.
Кейд въздъхна.
– Ще ги поема. Една моя позната беше взела кредитната ми карта.
Неутралното мълчание от другата страна беше най-красноречивото заявление за качествата и достойнствата на приятелите на богатите.
– Но можете ли да анулирате тази карта сега и да ми изпратите по куриер нова?
– Разбира се – каза жена, запазвайки професионална неутралност дори в лицето на блаженото облекчение, че клиент, когото компанията не би искала да обиди, се съгласяваше неохотно да одобри разходи на стойност 30 000 долара. – Ще ви бъде доставена утре сутринта.
– Чудесно – Кейд остави телефона и вдигна бинокъла.
Прекрасната Шантал беше спряла пред вратата на лабораторията. Кейд се закали в лицето на неизбежното, стиснала здраво бинокъла: Шантал действително знаеше кода.
Една съвършена, красива, елегантна парижанка знаеше вълшебните думи, които отваряха вратите на бърлогата на магьосника.
Силвен Марки наистина си беше поиграл с Кейд.
Или по-лошо, дори не осъзнаваше ефекта на действията си.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Навън Париж се обгръщаше в мрак като парижанка, която се приготвя за вълнуваща нощ – черна, елегантно проблясваща рокля се плъзгаше по голата кожа, черни мрежести чорапи прилепваха по елегантните очертания, високи черни ботинки потрепваха по паважа. Сградите се осветяваха от блестящи бижута – обица тук, браслет там, примамливо сияние върху гладката шия, рамене посипани с фин брокат.
Кейд стоеше на прозореца и гледаше озарената с обещания нощ през стъклото на прокълнатия прозорец. Съзерцава я, докато накрая Париж се измори от себе си, свали накитите си, захвърли ги небрежно на нощната масичка – светлините в апартаментите започнаха да угасват, обувките на високи токчета бяха събути, уморените крака се мушнаха под завивките.
Кейд остана до прозореца, дори когато си легнаха и последните нощни птици и тя остана в компанията само на уличните лампи. Колите спряха да минават. Дълго след като окъснелите веселяци се прибраха пешком и един подпийнал парижанин мина, залитайки, улицата утихна. Самотата се трупаше в нея; с напредването на вечерта смелостта ѝ да излезе, се стопяваше.