Светлината, която изгубихме
- Автор: Сантополо Джилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева,
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светлината, която изгубихме». Краткое содержание книги:
— О, така ли? — възкликнах. Усетих, че пак го смутих.
— Ами. — запъна се той.
— Само се шегувам! Тогава до събота вечер!
СЪБОТА ВЕЧЕР ДОЙДЕ И ДАРЪН ПРИСТИГНА, дегизиран с бяла брада, фалшиви очила, сив костюм с жилетка и консервативна вратовръзка на райета. В едната ръка държеше кутия с пица, в другата — пура.
— Изглеждам ли фройдистки? — бяха първите му думи.
— Направо забележително — отвърнах. — А аз приличам ли на фройдистка грешка?
Косата ми се спускаше свободно, бях облечена в дантелен комбинезон, на който с червен маркер беше написана думата „Фройдистка". Не бях съвсем сигурна какви обувки са подходящи за този тоалет, така че се спрях на сребристи балеринки. Избрах червило в тон с надписа, така че бях с аленочервени устни.
Дарън се ухили иззад изкуствената брада.
— Дума да няма — отвърна. — Улучила си право в целта.
ТАЯ НОЩ НЕЩО МЕЖДУ НАС ОСЕЗАЕМО СЕ ПРОМЕНИ. Вместо да ми предложи като джентълмен прегъната в лакътя ръка, той взе дланта ми в своята и ме поведе към апартамента на своите приятели. Скоро бяхме въвлечени в състезание по надпиване, което той приключи леко подпийнал, а аз — една степен по-замаяна.
Независимо в чия компания беше на партито, погледът му постоянно ме търсеше, сякаш искаше да се увери, че съм добре, че още съм там. Помня какво ставаше, когато двамата с теб ходехме по купони — как погледът ми претърсваше всички кътчета за теб, както сега правеха очите на Дарън. Приятно беше да сменя ролята.
По някое време купонът взе да зацикля и Дарън полека тръгна към мен. Аз си бъбрех с мои приятелки бог знае за какво.
— Вече се поуморих — каза той. Извърнах се към него.
— Май и аз. Ще тръгваме ли? Той кимна.
— Отивам да взема палтата и ще те чакам на входа.
Казах „довиждане" на приятелките си и тръгнах към входната врата, където Дарън приказваше с Гевин. По-рано ми го беше показал отдалече, но още не се бяхме запознали.
— Това е Луси — представи ме Дарън, като приближих.
— А, значи ти си момичето като по картинка — посрещна ме Гевин.
— Какво? — попитах.
Видях как Дарън и Гевин се спогледаха.
— Красива си — побърза да каже той. — Също като картинка.
— Благодаря — отвърнах с усмивка.
Усещах, че нещо ми убягва, но не му отдадох значение. Защото оная вечер, на тръгване от партито за Хелоуин, аз се чувствах обожавана. И щастлива. И развълнувана до дън душа — Дарън беше хванал ръката ми, докато вървяхме един до друг в мразовитата есенна нощ.
— Да те изпратя ли до вас? — попита.
— Разбира се — отвърнах. Погледът ми се плъзна по устните му, полускрити от брадата на Фройд. Ако беше опитал да ме целуне три седмици по-рано, сигурно щях да истерясам. И най-вероятно никога повече нямаше да поискам да го видя. Сега обаче го желаех. Желаех него. Той не беше като теб, никога нямаше да бъде, но беше сладък, мил и забавен, интелигентен и ми беше станал скъп. И в това имаше нещо прекрасно.
Стигнахме до нас и Дарън спря. Аз също спрях. Гледахме се очи в очи. Той свали фалшивата брада и погледът ми отново се задържа върху устните му.
— Луси — започна, — не искам да прибързваме, но…
— Целуни ме — прекъснах го. Веждите му скочиха високо на челото.
— Нали искаш да ме целунеш — казах. — Нямам нищо против. Целуни ме.
Дарън се наведе към мен, устните ни се срещаха, меки и топли в нощния въздух. Телата ни се притиснаха. Усетих аромата на одеколон Reaction на Кенет Коул — май половината мъже в офиса бяха започнали да го употребяват оная година.
Той миришеше толкова различно от теб. Имаше друг вкус, на допир беше различен. Скришом изтрих сълзата в ъгълчето на окото си.
После устните ни се разделиха, Дарън ме погледна и се усмихна.
Чудех се дали би трябвало да го поканя вътре, дали би било редно. Не че много ми се искаше, но пък и не ми се щеше да остане с впечатление, че ми е безразличен. И докато се колебаех, Дарън ме изпревари.
— Аз ще вървя… тая вечер обаче беше голяма веселба. Свободна ли си в четвъртък?
Усмихнах се.
— Свободна съм.
Дарън се приведе и ние пак се целунахме.
— Ще ти звънна — каза на тръгване, докато аз влизах вътре. За първи път след твоето заминаване сънувах нещо различно.
XXXI
СТРАННО Е ДА ПРЕЖИВЕЕШ ЕДНО И СЪЩО с различни хора. Виждаш ги как реагират, как оправдават или попарват очакванията ти. Това с Дарън се случваше много често. Аз бях приела, че ти си критерият за мъжественост и че постъпваш по начин, по който действат всички мъже.
Двамата с Дарън излязохме да тичаме за първи път след второто му нощуване при мен. След работа пристигна у нас със спортен сак — така и не беше успял да стигне до фитнеса. Каза, че имал намерение да поспортува преди работа, но в метрото имало някаква авария. Повярвах му. Но докато тичахме на следващата сутрин, той си призна: бил се подготвил, в случай че го поканя да остане, за да има дрехи за смяна, освен служебния костюм.